Преводачески фирми алармират за опасност от масови фалити

Около 1 600 преводачески фирми са застрашени от фалит заради въвеждането на задължителното изискване за сертифицирането им по европейския стандарт за качество на преводаческите услуги. За това съобщи пред Investor.bg Наташа Желева, преводач и собственик на агенция за преводачески услуги.

Министерството на външните работи (МвнР) планира да въведе новите изисквания към агенциите за преводи от 1 юли 2013 г.

Предвижда се също така фирмите задължително да назначат на трудов договор дори преводачите, които сега работят на свободна практика. Според тези стандарти те са длъжни да назначат и редактор.

Всяка фирма ще бъде длъжна да купи и преводачески софтуер, без значение дали го ползва или не, както и да поддържа оборудван офис, съществуването на който ще доказва с договор за наем.

По този начин преводаческите агенции ще бъдат натоварени с допълнителни разходи и повечето от тях вероятно ще фалират, предупреди Наташа Желева. Това означава, че ще бъдат загубени хиляди работни места, а оцелелите фирми неминуемо ще вдигнат цените на преводаческите услуги.

Днес по време на парламентарния контрол външният министър Николай Младенов съобщи, че новите изисквания към преводаческите агенции се въвеждат с цел повишаване на качеството на услугите.

Младенов каза, че през последните години имало редица жалби и заведени съдебни дела срещу некачествени преводи, които са "произвели тежки последици върху правните и имуществените интереси на български граждани", предаде БТА.

Наташа Желева посочи, че в европейските държави стандартизацията е напълно доброволна, а не задължителна, и обикновено се прилага от фирми, които участват в обществени поръчки.

Фирми от бранша са отправили запитване до Виенския институт по стандартизация и други европейски институции, които са отговорили, че сертифицирането на преводаческите услуги по европейския стандарт за качество е доброволно.

Според Желева сертифициращите фирми, както и големите преводачески агенции, които печелят държавни търгове, са знаели от месеци за готвените нововъведения, които са предпоставка за монополизиране на бранша. Големите агенции са успели дори да си осигурят европейски средства за извършването на разходите за покриване на новите изисквания.

Наташа Желева подчерта, че преводаческите фирми не са против повишаването на изискванията към качеството на предоставяните от българските агенции преводачески услуги. По думите й браншът настоява за диалог и за право на избор.

Наташа Желева посочи също така, че в европейските държави преводачите се регистрират към националните министерства на правосъдието и получават номер и печат по подобие на нотариусите. Преводаческата дейност в страните от Европа не е свързана с външните министерства, а разходите за легализация на документи са много по-ниски.