Дали има документни измами с арендни договори могат да решават само прокуратурата и съдът, но не и областните служби по земеделие. Това каза пред БНР Кирил Стоянов от Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерството на земеделието.
Той коментира конкретен казус с наемането на земя в Силистра. Там собственици на земи твърдят, че предприемач, с който имат дългогодишни договори, две години не е плащал рента за обработваните ниви. Собствениците поискали да прекратят договорите с него, но това се оказало много трудно, тъй като, по думите им, не били допускани в офисите на фирмата. Повечето собственици развалили пред нотариус контрактите, след това сключили договори с нови арендатори.
Междувременно първият предприемач твърди, че договорите с него не са прекратени, а са продължени с още една година и преотстъпва парцелите пред трето лице, което иска евросубсидии. Така едни срещу други застават стари и нови арендатори – новите смятат, че над стария арендатор има политически чадър.
„Според действащата нормативна аренда служителите в областните служби земеделие нямат правомощията да определят кой договор е валиден, кой – не. Ние сме само едни регистратори“, коментира Самет Мехмед, директор на областната служба „Земеделие“. Според него служителите там са в патова ситуация, затова съдебната власт трябва да се намеси.
И собствениците на ниви, и земеделските производители са готови на крайни действия.
„Тези случаи не са единични, има ги и в други села в страната“, заяви Кирил Стоянов. Министерството е проверило казуса, като е установено, че „очевидно има договори, по които не е плащано две е повече години, което по Закона за арендата е предпоставка контрактите да бъдат прекратени. Това може да стане чрез нотариус“.
Стоянов потвърди, че действително служителите в областните дирекции са регистратори и не могат да преценяват кой договор е по-валиден, кой не, тъй като договорите са частно-правни взаимоотношения между два субекта.
Застъпванията при очертаването на терените и дублирането трябвало да се изчистят между арендаторите, а ако има драстични случаи – се намесват правоохранителните органи и прокуратурата, поясни експертът.
По думите на Стоянов, този, който не е коректен, няма да може да има големи претенции към субсидиите. В много от землищата между арендаторите се постигат хубави взаимоотношения, независимо от споровете, коментира той.
Кирил Стоянов допълни, че за решаването на подобни случаи не е необходимо да се правят нормативни промени, защото и сега процедурите са доста сложни. „Ако допълнително се въведе административна тежест, арендаторите вместо със земеделие, ще се занимават с администрация“, аргументира се той.


Евростат: Близо 89% от децата в България са обхванати в предучилищно образование
ВСУ празнува 35-годишнина от основаването си
Спартак взе важна победа над Монтана
Нова измама: Искат пари и лични данни от името на Транспортното министерство
Българските букви и местната култура на фокус в Нови пазар
Една квартална кръчма-институция във Вашингтон, част 2
Една квартална кръчма-институция във Вашингтон, част 1
Митовете за рециклирането пречат на България да въведе необходимите реформи
Пет години ни делят от момента, когато AI ще взема финансови решения вместо нас
Ford залага на Bronco SUV, за да съживи спадащите продажби в Европа
20 000 евро глоба за купуване на дизел? Така Европа се бори за екология
Новата Lada Niva ще повтаря Dacia Duster
Toyota RAV4 получи изненадваща нова технология
Pagani показа нова Zonda седем години след спирането на модела
Brabus направи впечатляващ Grand Tourer
Путин назначава нов ръководител на правата на човека, защо това предизвиква спорове?
Бъдещите кралици на европейските монархии: Леонор, Амалия и Ингрид
Украйна одобри първата си самоделна управляема бомба за бойна употреба