Държавата като вредител в здравеопазването

Дори и броят на болниците да намалее, това не означава автоматично по-ниски разходи за болнични услуги, тъй като необходимостта от здравни грижи за населението не се променят драстично в рамките на една година. С други думи, по-малкото болници просто ще декларират повече дейности и съответно ще претендират за повече пари. НЗОК пак няма да знае, по една или друга причина, дали тези дейности са били необходими или реално извършени и източването на публичните средства ще продължи.

Основният проблем на обвързването на здравната карта с договорите между касата и лечебните заведения е, че това може да се използва за оказване на натиск върху съществуващи или новооткрити лечебни заведения. Т.е. „всички са равни, но някои са по-равни”. Има достатъчно примери за преференциално третиране на едни лечебни заведения за сметка на други, най-пресният от които е от през последните два месеца на миналата година, когато Министерството на здравеопазването ударно дава разрешения за нови клиники и отделения. Веднага след като става ясно, че през 2015 г. НЗОК няма да сключва договори за нови дейности или с нови лечебни заведения през оставащите два месеца до началото на т.г., МЗ се втурва да издава разрешения, като разглеждането на някои от тях отнема само един ден. Едва ли точно тези болници и дейности ще останат извън обхвата на бъдещата здравна карта.

Другият голям проблем е, че по този начин се ограничава конкуренцията сред лечебните заведения, разбирай избора на пациентите. Това естествено води и до влошаване на качеството на услугите, не че в момента то е много високо. Търсеният ефект от МЗ е „касата […] да се върне отново към основната си функция – от наше име, на пациентите, да може да изисква от системата определени правила: комплексност, качество, достъпност”. Това естествено следва от ограничения избор – пациентите няма да могат да защитят права си, като се насочат към по-добро лечебно заведение или специалист, а ще трябва да разчитат някой чиновник, бил той в НЗОК или в министерството, да ги защити. Съдейки по досегашното държавно управление на системата, това едва ли ще се случи.

Проблемите в системата и необходимите решения са известни отдавна. Дори НЗОК публикува доклад през 2014 г. за състоянието на системата и предизвикателствата пред нея. Касата също обръща внимание на големия брой болници в страната, но предложението ѝ не е за административното им намаляване на база „необходимост”, а възможност за сключване на договори на база качество, равнопоставеност, своевременност на услугите и безопасност за пациентите. С други думи предлага се парите да следват пациента, приемайки, че едва ли има пациент, който би предпочел по-ниско качествени услуги пред алтернативата.

Именно в тази посока трябва да се мисли – как да бъде осигурено по-качествено здравеопазване. Това може да стане единствено ако има състезателен елемент в системата – конкуренция, защото ако НЗОК задължително трябва да сключи договор с теб, защо да се мъчиш да подобряваш услугите си? Заедно с конкуренцията между здравните заведения обаче е необходима и конкуренция от другата страна – при плащащите органи (т.е. касата). Логиката е същата – ако има само една здравноосигурителна каса и всички осигуровки отиват там, защо да си дава зор да работи ефективно, след като алтернативи няма? Така че нека конкуренцията между лечебните заведения да не се ограничава, но по-важното – нека се създаде конкуренция и при здравното осигуряване.