Дончев: Отваряме нови хоризонти пред публично-частното партньорство

С новия Закон за концесиите се отварят нови хоризонти пред публично-частните партньорства, коментира по време на дебатите при първото четене на законопроекта вицепремиерът Томислав Дончев. Пред депутатите той уточни, че законът транспонира европейското законодателство.

„Няма как чрез концесия да бъде продаден държавен актив“, категоричен беше вицепремиерът по повод критиките, отправени от народните избраници , че със закона се подготвя „разграбването на България“. Дончев допълни още, че с текстовете не се разширява обхвата за възможностите за концесия спрямо сегашното законодателство.

Вицепремиерът посочи, че законът е възможно най-близък до изискванията на институциите и пазара.

Сключените концесии у нас са 1 233, а приходите от тях са около 104 млн. лева годишно, съобщи Томислав Дончев от парламентарната трибуна. Според него тези средства действително са недостатъчни.

Няма нито една концесия за строителство на магистрали и инфраструктурни съоръжения, посочи Дончев. Малко са и концесиите, свързани с услуги. Една от причините за това е несъвършеното законодателство, смята той.

Дончев даде за пример възможна процедура за отдаване на концесия за строителство с изграждане на нов мост над Дунав при Силистра. Страната няма нужния ресурс за това, но ако частен изпълнител се появи, той може да изгради съоръжението за своя сметка, да събира таксите за преминаване, а държавата да определи максималния им размер и срока за концесията, тоест времето, за което инвеститорът ще възстанови средствата, които е вложил за изграждането на моста.

Законът за концесиите беше остро критикуван от опозицията по време на обсъждането на текстовете в пленарната зала. Опасенията на депутатите са свързани основно със срока за отдаване на концесия – новият закон позволява той да бъде и над 50 години. Решението за такава концесия ще бъде вземано от Народното събрание.

Текстовете на закона не бяха подкрепени от икономическата комисия към парламента, но тя не е водеща в процедурата по приемането му. Водещата комисия е правната, която го прие и така текстовете бяха допуснати за обсъждане в пленарната зала.

На първо четене законът мина в Народното събрание със 75 гласа „за“ (от ГЕРБ), докато 38 депутати бяха против, а 27 се въздържаха при гласуването.