Охранителни фирми възразяват срещу проектозакон за сектора*

В проекта за нов Закон за частната охранителна дейност са заложени множество нарушения на българското и на европейското законодателство, заяви пред БНР изпълнителният директор на Индустриален  клъстер "Сигурност" Татяна Иванова.

Проектът е внесен от Министерския съвет на 2 август в Народното събрание. Той урежда условията и реда за частна охранителна дейност, административното регулиране и контрол.

Със законопроекта, както и досега, се установява лицензионен режим за частната охранителна дейност.

Проектът предвижда ново видово разделение на сектора. Предвидено е разработване на подзаконов нормативен акт, с който детайлно за всеки един вид дейност да се регламентират минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за техническо оборудване, моторни превозни средства и персонал с професионална квалификация.

Татяна Иванова коментира, че проектът „е объркан още във философията си“. Тя изтъкна, че е използвана терминология, която според нея не съответства на термините, използвани в изключенията на Директивата за услугите, в Закона за Евростат и от НСИ.

Секторът е против министърът с наредба да определя минимални изисквания за сигурност и безопасност.
Иванова не е съгласна и със записаното задължителното изискване за принадлежност на охранителната фирма към професионално сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност.

„Правото на сдружаване е също регламент на Конституцията и на Конвенцията на международната организация на труда. По този начин се ограничава и правото на стопанска дейност, защото без лиценз не можеш да извършваш тази дейност“, смята директорът на Индустриален клъстер "Сигурност".

„Охранителните фирми не са звено в МВР, за да бъде дейността им регламентирана с наредба на министъра“, смята Иванова. Тя подчерта, че правомощията на охранителите не са увеличени с новия закон, но административната тежест е.

„Опасността от наказателна процедура срещу България, защото ще сезираме Европейската комисия, ще е много голяма“, предупреди тя.

Около 700 са компаниите в сектора, а издадените лицензи –  над 3000. Заедно с администрацията, заетите са над 120 хил.

„Ние сме изпратили нашето становище в комисиите в Народното събрание. Ако не се приеме, следващата процедура е сезиране на Европейската комисия и наказателна процедура срещу България“, коментира тя.

Междувременно представители на сектора коментираха проекта на пресконференция в БСК.

Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) не е подложен на оценка на въздействието и на задължителното обществено обсъждане, твърдят компаниите, цитирани от пресцентъра на работодателската организация.

Те се опасяват, че дейността им се засяга и от Проекта за изменения в Закона за МВР, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение, се изтъкнали участниците.

Според тях МВР ще стане пряк пазарен конкурент на частните фирми и тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана.

Участниците припомниха, че с последните промени в ЗМВР е създадено Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно дейността и финансирането му.

Друг сериозен проблем според тях в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори.

Това според частния бизнес е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.

В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с преходни и заключителни разпоредби.

Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност, казват компаниите.

*Новината е допълнена в 12.42 ч. със съобщението за пресконференцията.