Проф. Валери Димитров: Намаляването на партийната субсидия крие риск от корупция

Намаляването на партийните субсидии ще направи политическите партии зависими от олигарсите. Това каза проф. Валери Димитров по БНР по повод снощното заявление на премиера Бойко Борисов, че е готов да предложи намаляване на партийните субсидии и това може да се случи между двете четения на бюджета, въпреки че самият той има резерви за подобна промяна.

Според него призивите за намаляване на субсидиите за партиите са евтин популизъм.

„Между света на големите пари и света на политиката трябва да има ясна разграничителна линия. Намаляването на партийната субсидия крие риск от тежка корупция. Тука се въртим в един кръг на малоумие, бих казал – да се смята, че с намаляването на партийната субсидия ще се реши проблемът. Не! Проблемът е в прозрачността на разходите на партиите, посочи проф. Димитров и обясни, че те нямат достатъчно прозрачен механизъм за изразходване на предоставените им субсидии. – Законът на политическите партии е такъв, че не дава прозрачност на разходите на партиите.“

Той е на мнение, че субсидия от 11 лева на спечелен глас е достатъчна сума и в момента партиите имат достатъчно пари за посрещане на политическите си нужди.

По думите му този популизъм ще хвърли политическите партии в ръцете на бизнес интереси, които ще осъществяваат своите политически намерения интереси през едни „безпомощни и слаби политически партии, които ще бъдат зависими от тях". От бюджета трябва да се финансират достатъчно партиите, за да бъдат независими от бизнес интереси.

Валери Димитров е убеден, че евентуално намаляване на партийната субсидия няма да доведе до „забогатяване на хората“.

Той оценява „високо“ този бюджет, защото в него се поставя акцент върху програмното бюджетиране, при което се дават пари срещу резултати.

„За първи в бюджета видях целеви стойности, които трябва да се постигнат от всяка бюджетна организация, която се финансира от държавата. Има и индикатори за изпълнение, което говори ясно, че идеологията на бюджета е поставена ясно изключително твърдо върху програмното бюджетиране, а не както досега – дават се едни пари, които трябва да се изхарчат до края на годината, без значение какви резултати постигат институциите с предоставените им средства от данъкоплатеца. Много е важно да се разбере, че с бюджета се предоставят публични услуги на обществото и те трябва да бъдат качествени, ефективни и ефикасни с минимални средства да постигнеш максимален резултат“, коментира икономистът промените във финансовата рамка догодина и потвърди, че тази идеология сега е заложена в бюджета.

„Това, което ми направи добро впечатление, че в бюджета са осигурени текущи и капиталови разходи за електронно управление. Това е задължителна реформа, при която всеки първостепенен разпоредител с бюджет – министерства, комисии, държавни агенции, ще получава специални средства за въвеждане на електронни средства като система“ заяви проф. Димитров.

Той е категоричен, че промени в данъчните закони с въвеждане на прогресивно данъчно облагане, за да се намали разликата между бедни и богати е „откровена глупост“.

„Бюджетът не е инструмент за забогатяване, а набор от публични услуги за обществото, които трябва да са висококачествени. Проблемът за бедността и богатството не се решава от бюджета, а справянето с бедността трябва да се реши от свободния пазар, от пазарната икономика, а не чрез публични средства", посочи икономистът и напомни, че парите от публичните услуги трябва да се инвестират умно.

„Няма да станем богати с големи бюджетни разходи“, обобщи той.

Според него това, че за догодина не е планиран дефицит и ако се управлява добре средносрочната рамка в тази посока, „няма как да ни уплаши низходящата страна на икономическия цикъл“.

„Българската държава не харчи достатъчно за отбрана и разходите за българската армия трябва да се увеличат“, настоява икономистът.