Социалната защита в България се финансира все повече от осигурителни вноски

Социалната защита* в България се финансира все повече от социалноосигурителни вноски и намаляващи държавни трансфери. През 2017 г. отчетените в Европейската система за интегрирана социална защита (ESSPROS) приходи за финансиране на системата за социална защита в България са в размер на 18,7 млрд. лв., от които 7 8 млрд. лв. са средства от държавния бюджет, 10,5 млрд. лв. са средства от осигурителни вноски и 344.8 млн. лв. са класифицирани като други приходи.

Спрямо предходната година се наблюдава нарастване на приходите от осигурителни вноски с 27,9%, а на вноските от държавния бюджет - намаление с 3,3%, показват данни на Националния статистически институт.

През 2017 г. разходите за социална защита са 17,1 млрд. лв., което представлява около 17% от брутния вътрешен продукт на страната за същата година. В сравнение с предходната 2016 г. общите разходи за социална защита се увеличават с около 4,5%, а съответният им дял от брутния вътрешен продукт намалява с 0,5 процентни пункта.

Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (43,9%) с основен компонент „разходи за пенсии“. Значителен дял заемат и разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (28,2%) и „Семейство/Деца“ (10,7%), показват данните.

Преобладаващата форма на получаване на социални обезщетения е изплащането на парични обезщетения (периодични или еднократна сума). През 2017 г. разходите за парични обезщетения са в размер на 11,4 млрд. лв., или 68,1% от общо изплатените обезщетения за социална защита. Над 60% от паричните обезщетения се изплащат по функция „Навършена възраст/Старост“, като основната част от тях не се свързва с изискването за покриване на допълнителни условия при получаването им, тъй като са резултат от участие в социалноосигурителната система.

Значителен дял заемат паричните обезщетения, изплащани по функции „Инвалидност“ (9,0%) и „Семейство/Деца“ (9,7%). През 2017 г. разходите за обезщетения в натура са в размер на 5 ,3 млрд. лв., като нарастват с 6,8% спрямо предходната година. С най-висок относителен дял по отношение на обезщетенията в натура са разходите по функцията „Болест/Здравна грижа“ (78,4%).

По функция „Болест/Здравна грижа“ са изплатени 4 ,7 млрд. лв., или 28.2% от общо изплатените обезщетения за социална защита. Най-висок e относителният дял на разходите за медицинска и болнична помощ, профилактика и рехабилитация - 43,1% от разходите по функцията, следвани от разходите за фармацевтични продукти - 24,7%. Разходите за парични обезщетения (периодични или еднократна сума) заемат 11,4% от обезщетенията по тази функция и са в размер на 540,7 млн. лева.

През 2017 г. разходите по функция „Инвалидност“ са в размер на 1,2 млрд. лв., или 7,4% от общо изплатените обезщетения за социална защита. В парична форма те са 82,3% от обезщетенията по функцията.

Разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ заемат най-голям относителен дял от изплатените обезщетения за социална защита (около 44.0% за периода 2015 - 2017 година). Към функцията се включват всички видове пенсии, отпускани след навършване на законово установената възраст за пенсиониране в страната. През 2017 г. по нея са изплатени 7,3 млрд. лв. парични обезщетения. През 2017 г. по функция „Навършена възраст/Старост“ са изплатени 39,8 млн. лв. обезщетения в натура (разходи за домове за възрастни хора и дневни центрове за възрастни хора), или 0,5% от общите разходи по функцията.

По функция „Наследници“ са изплатени 910,0 млн. лв., или 5,4% от общо изплатените обезщетения за социална защита.

През разглеждания период разходите за обезщетения по функция „Семейство/Деца“ заемат 10,7% от всички обезщетения за социална закрила. Общият размер на изплатените обезщетения по функцията е 1,7 млрд. лв. и спрямо предходната година нараства със 7,5%. 

През 2017 г. по функция „Безработица“ са изплатени обезщетения в размер на 511,8 млн. лв., или 3,1% от общо изплатените обезщетения за социална защита. Спрямо предходната година разходите по функцията намаляват с 0,6%. С най-висок относителен дял (76,7%) са периодичните парични плащания за обезщетения, компенсиращи загубата на доходи, когато дадено лице е в състояние да работи и е на разположение за работа, но не е в състояние да намери подходяща за него/нея заетост, включително лица, които преди това не са били наети. През 2017 г. относителният дял на еднократните плащания от паричните обезщетения по функцията (15,4%) намаляват с 0,8 процентни пункта спрямо предходната година.

През 2017 г. са изразходвани 0,4 млн. лв. за обезщетения по функция „Жилищни нужди“, като се наблюдава нарастване с 3,0% спрямо 2016 година.

* Финансирането на социалната защита в България се осъществява чрез социално осигурителни вноски на принципа на солидарността или чрез пряко финансиране от държавния бюджет.