Недекларираният труд да се наказва с по-високи глоби, предлага МТСП

Министерството на труда и социалната политика предлага значително увеличаване на глобите за недеклариран труд – между 15 и 20 хил. лева за работодател, който не декларира труда на работниците си, и между 5 и 10 хил. лева за длъжностно лице. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които социалното министерство публикува за обществено обсъждане.

Със законопроекта се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения. За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. 

Целта на завишаването на глобите е да се гарантира правилното функциониране на пазара на труда и да има по-висока превенция спрямо този вид нарушения, които съществено ограничават правата на работниците и служителите и водят до нелоялна конкуренция между работодателите, пише в мотивите към проекта. Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.

Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който те придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.

С предложените промените в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване. Регламентира се по ясен начин, че приложимият закон към трудовите правоотношения с международен елемент е Кодекса на труда, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Целта е да се гарантира равнопоставеност на работниците и служителите, както и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.

С предложените разпоредби се намалява от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.

Дава се възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. В същото време се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор. Предложението цели да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се осигуряват повече възможности на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш. Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.

С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата. Включването на тютюнопроизводителите в обхвата на работодателите, които могат да сключват такива договори ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на труда в определени региони на страната, където това производство е традиционен сектор.

Към момента глобите за нарушение на трудовото законодателство за нерегламентиран труд и забавени възнаграждения варират между 1500 и 15 000 лв.

За 2019 г. са били установени 2911 души, които са работили без трудов договор.

Нарушенията по заплащането на труда – забавени възнаграждения, неизплатени допълнителни възнаграждения за придобит стаж и професионален опит, както и за извънреден труд и работа по празници и др. са 21 569. Установени са забавени заплати от 737 работодатели към техните работници на стойност 17,8 млн. лв. Издадени са 748 наказателни постановления за забавени възнаграждения и 2067 за работа без трудов договор.

 Най-много санкционирани работодатели има в секторите, в които са извършени най-много проверки – строителство, селско стопанство, ресторантьорство, търговия.