Кр. Станчев: Вероятно ще има по-високи акцизи за алкохол и тютюневи изделия

„Ще има други данъци, наложени от ЕС – въглероден данък, правата за замърсяване. България има доста ниски акцизи по всички групи акцизни стоки – вероятно горивата няма да бъдат пипани, но ще бъдат повишени акцизите за алкохол и тютюневи изделия“, прогнозира той.

Според Станчев повишението на данъците трябва да бъде планирано и да стане с преходен период, а не внезапно.

„ДДС се очаква да продължи да бъде един от основните източници на финансиране на ЕС и диференцираните ставки за различни стоки в различни държави само нарушават данъчната конкуренция в ЕС“, посочи икономистът.

По думите му предложенията за нови правила за ДДС в ЕС, които да насърчават зеления и дигитален преход на континента, „дават повод в страните членки за промяна на съществуващото положение към по-лошо“. Станчев смята, че те ще пречат на развитието на нови алтернативни производства, които тепърва ще трябва да се развиват в сектори, които няма да се ползват от облекчения.

В коментар за информацията, излязла по време на коалиционните преговори, че бюджетният дефицит може да надхвърли 3%, Станчев определи изпълнението на бюджета като добро и смята, че е почти сигурно, че ще има излишък.

„Няма нужда от толкова голям планиран бюджетен дефицит за 2022 г, особено предвид данните за БВП на България в контекста на ЕС и еврозоната. Бюджетът се планира в различни направления – под 3% до над 5%. Защо над 5% и защо бюджетът не е балансиран никой не може да каже. Няма нужда от толкова голям бюджетен дефицит“, подчерта Красен Станчев липсата на аргументи за това решение.

Той потвърди, че в икономиката има оздравителен процес, „които върви нормално, но трябва да се даде сигурност, на това което работи“.

Икономистът е на мнение, че не може да се прогнозира как увеличение на дефицита ще се отрази върху влизането на България в еврозоната, най-малко заради промените, които настъпват във финансовите правила за дълга на държавите, приели общата валута. Той напомни, че се обсъждат промени в Маастрихстките критерии и дори тяхното премахване.

„След като Германия подкрепи въвеждането на минимална работна заплата и подобна директива беше възприета от Европейския парламент, в следващите пет години може да се очаква въвеждането ѝ в страните членки с всички съпътстващи рискове“, каза още Станчев.

Той прогнозира, че за определени региони на практика ще се получи изравняване на минимална и средна работна заплата. „Тя е обещание на политиците и задължение на работодателите. Те могат да изпълнят това задължение само когато не назначават онези, които са готови да работят на по-ниска заплата от минималната, което пък означава, че много хора биха останали без работа“, анализира ситуацията Красен Станчев.

Икономистът не очаква особен ефект от преструктурирането на бъдещия кабинет с министерства за климата и електронното управление, каквито са намеренията на новите управляващи. По думите му това е „намиране на място за коалиционните партньори, отколкото нещо, което да проработи“.

„Да имате министър на климатичните промени или на туризма не означава, че нещата в туризма ще се развият добре или климатичните промени ще спрат“, е мнението на Станчев.

Според него идеята за министерство за държавните компании не е била случайна и е продиктувана от самата структура на Министерския съвет. „Тя много прилича на структурата на „тройната коалиция“ – отговорност на определени партии за определени ресори. Но сега няма голяма задача като влизането в ЕС и отделните министри само ще защитават партийните въжделения“, убеден е той.

Станчев посочи, че идеята за такова министерство предполага, че Министерството на финансите ще контролира сферите на влияние на отделните партии. Той напомни, че вече беше обявено, че такова министерство няма да има, но според него проблемът остава, което е доказателство, че в коалицията няма достатъчно спойка.

Голяма част от публичните предприятия, освен военнопромишления комплекс, продължават да се управляват много лошо и с доста разходи въпреки приемането на насоките на ОИСР в тази сфера. „Те са голямо изкушение за тези, които са на власт, независимо дали става дума за държавна банка, предприятие, или частна банка, която да бъде финансирана чрез политически споразумения като КТБ“, даде пример икономистът.

Станчев припомни, че последните правителства продължават да държат дялове и в много други компании и разширяват участието си в икономиката на страната.

„Това не води до увеличаване на държавния дял във формирането на доходите, който стои на същото ниво от 1998 г. насам“, заяви той. „Проблемите са видими както в големи държавни фирми като БЕХ и БДЖ, фирми с миноритарно участие, и в концесиите за природни ресурси.“

Кои са икономическите клопки пред коалиционните амбиции?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.