270 млрд. лв. са разплатени през интернет у нас през първата половина на 2021 г.

Повече отворено банкиране

Според Стоянова отвореното банкиране ще помогне за улесняване на дейностите на бизнеса и на потребителите

„Отвореното банкиране означава два нови вида платежни услуги – услуги за предоставяне на информация по сметка и за нареждане на плащане. Те се изпълняват изцяло по електронен път. Това, което е всъщност различното от досега съществуващите услуги е, че те могат да бъдат изпълнявани от една единна входна точка, от една платформа, през която клиентът или юридическото лице може да види всички свои сметки и всички движения по тях и да нареди плащания. Освен улеснението да виждаме информацията на едно място, това дава възможност за надграждане на допълнителни услуги, базирани на анализа на така събраната информация, например инвестиционни услуги, услуги, свързани със счетоводни дейности, финансов анализ“, разкри предимствата Нина Стоянова.

Тя потвърди, че информацията от отвореното банкиране ще улесни и изготвянето на кредитно досие на даден потребител и това ще му помогне при вземане на заем.

Стоянова е категорична, че достъпът до сметките на потребителите при отвореното банкиране ще се извършва само въз основа на договор между клиента и доставчика, който оперира с такава платформа.

Присъединяване към услуги на ЕЦБ

През ноември БНБ ще се присъедини към новата интегрирана платформа за TARGET услуги на ЕЦБ, които са три.

Първата е услугата за извършване на сетълмента в евро в реално време – TARGET2, в който българската платежна система вече участва, но ще мигрира на следващо ниво.

Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро „TARGET2-Securities“, която по-рано беше отделна, a сега се интегрира в новата платформа за TARGET услуги.

„Работим за присъединяване към нея заедно с „Централен депозитар“ и с екип от ЕЦБ, съобщи подуправителят на БНБ. – Тя ще допринесе за това, че за българските държавни ценни книжа ще има възможност да се извършват и двете части на операцията по прехвърляне – и финансовата, свързана с трансфера на пари, и трансфера на ценни книжа, чрез платформата TARGET2-Securities и по този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност и за инвеститорите от Европейския съюз.“

Третата услуга в тази нова консолидирана платформа е TIPS – незабавните преводи в евро, необходими при присъединяване към еврозоната в бъдеще.

Нина Стоянова обяви и друг голям проект на БНБ с наименованието AnaCredit. Той е в областта на статистиката и ще позволи през единна входна точка в БНБ, чрез една платформа да се подава цялата информация за заемите и кредитния риск. Платформата ще може да се ползва за нуждите не само на статистиката, но и на банковия надзор, преструктуриране на кредитите и икономическия анализ.

Регулиране или забрана за крипто

Стоянова коментира, че централните банки в Европа имат две мнения за криптовалутите и криптоактивите – за тяхното регулиране и за тяхната забрана. Тя напомни, че през тази година се очаква да влезе в сила нов европейски регламент с абревиатурата MiCA, който ще регулира пазарите с криптоактиви, в това число и криптовалути.

„Този регламент ще урежда криптовалутите, техните издатели, платформите за търговия. Той разделя криптовалутите, или криптоактивите, на различни категории, в зависимост от техните функционалности, а те могат да бъдат разделени най-общо на две големи групи – такива криптоактиви, които имат обвързаност на тяхната стойност със стойността на други валути или активи - т. нар. стабилни монети (stablecoins), а другата категория са активи, които нямат такава обвързаност. Класически пример е биткойн“, даде пример подуправителят на БНБ.

Засега, според Нина Стоянова, в регламента MiCA не се коментира данъчната страна на въпроса, дали притежателите на портфейли с криптоактиви, са длъжни да ги декларират, но тя смята, че те трябва да подлежат на данъчна регулация.