Купува ли си държавата социален мир?

"Очаквани са претенциите на синдикатите за минималната работна заплата. Работодателите резонно обърнаха внимание на важния проблем, че не са предвидени средства за компенсации за цените на електроенергията. Дори това да се направи с промени в Закона за енергетиката, пак трябва да има източник на финансиране за тези компенсации", коментира тя.

Христова посочи, че в пакета от мерки се губи подкрепата за уязвимите групи, които се отнасят до енергийните им помощи. "Трябваше да се повиши левовата равностойност на 500 киловатчаса електроенергия за домакинство. Трябва да бъде разширен обхватът на подпомагането. Изводът е недостатъчно прецизно насочване към целеви групи. Обществен ресурс се праща там, където не е необходимо", смята тя.

Икономистът Преслав Райков не намира за основателно и резонно искането на синдикатите за увеличаване на минималната работна заплата. "Не може държавните разходи постоянно да нарастват, за да компенсират загубите на потреблението. Трябва да се направят реформи, които да генерират повече приходи за бюджета. Другото е таргетирането на хората, които имат затруднения и не могат да се справят", коментира експертът.

По думите му е време да излезем от COVID ситуацията, защото мерките по време на пандемичната криза са създали морален риск. „Дадохме едни пари в системата, които вече е трудно да изтеглим“, пресмята Райков.

Според него правителството е заложник на обществото – държавата поема все повече разходи, за да купува социален мир. „Надявам се да започнем да купуваме реформи и инвестиции, отколкото време, защото в един момент бизнесът ще бъде поставен под голям натиск", подчерта икономистът.

Христина Христова предупреди, че липсва баланс между политика и икономически принципи при пенсионната система. „Осъвременяваме от 1 юли с 10% на пенсиите е добре, равнопоставено е за всички. Плюс 60 лева – не се влияе от осигурителния принос като суми, нито от продължителността на осигурителния принос. При преизчисляването от 1 октомври до висока степен ще се преодолее разликата между старите и новите пенсии, но пак е за сметка на непоследователно прилагане на социално-осигурителните принципи", обясни бившият социален министър.

Като добра мярка тя определи повишаване на прага, до който да се регистрират фирмите по ДДС. Другият добър пример е добре таргетираните данъчни облекчения за семействата с деца.

Преслав Райков се надява, че планираният нов дълг ще отиде за погасяване на падежиращите следващата година емисии. Според него някои от мерките вещаят все повече дълг.

„ДДС може да се намали, но трябва да се уеднакви – другото е състезание към нулата и вадене на аргументи кой е по-важен. Това е мярка, която допълнително ще натоварва бюджета. Ако догонваме нивата си на потребление и искаме те да нарастват, инфлацията ще върви нагоре и ще започне да задвижва вътрешна инфлация за страната", предупреди икономистът.

Може ли есента отново да има актуализация на бюджета и да се наложи приемането на трети пакет от мерки? Какво трябва да е преразпределянето на средствата на бюджета и как трябва да се промени моделът, за да има социален мир? Трябва ли да се промени методиката за изчисляване на заплати и пенсии, като се прилагат социално-осиигурителните принципи? Как ще се отрази на актуализацията повишаващата се инфлация? Ще успеят ли мерките да помогнат на България да догони плана си за еврозоната?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.