Две трети от работещите не достигат заплатата за издръжка от 1268 лв.

Близо две трети от работещите не достигат заплатата за издръжка. Тези хора в страната се увеличават с още 222 хил. към май 2022 г. спрямо ноември миналата година и достигат до около 1,7 милиона работещи.

Това показва Наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка за второто тримесечие на 2022 г. на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), предава БТА.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота е 1267,53 лв. за един работещ, живеещ сам и 2282 лв. обща стойност за тричленно семейство – двама работещи възрастни и дете до 12-годишна възраст. От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 4,2%, а на годишна база – с 15,6 на сто. Нарастването на необходимия нетен месечен доход за издръжка за едногодишен период е 199 лв. за едно лице и 358 лв. за тричленно семейство. 

45% от всички българи работят на заплата до 1000 лв., посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той отбеляза, че намалява съотношението заплата за издръжка - минимална работна заплата. Тези, които получават минимална заплата, със сигурност обедняват номинално и реално, допълни Димитров. Настояваме минималната работна заплата да следва заплатата за издръжка и се надяваме да се изравнят двете величини, каза той. По думите му това ще означава да няма работещи бедни. 

През тримесечието нарастването на издръжката на живота продължава макар и с по-затихващи темпове спрямо предходното тримесечие, посочват авторите на проучването. Основни причини за нарастването на дохода за издръжка са цените на енергоносителите и хранителните стоки.

Според КНСБ недостатъчно ефективни се оказват антикризисните мерки от въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво.

Експресно изследване на синдиката, направено в периода 6-9 юли показва, че реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%. Поевтиняването с 20%  е само в големите вериги, които не са достъпни за всички домакинства. Прогнозите на КНСБ са, че хлябът ще се задържи по-евтин за кратък период, защото цената на пшеницата от новата реколта е почти двойно по-висока в сравнение с предходната година въпреки добрата реколта.

Според изследването на ИССИ цените на групата „хляб и зърнени храни“ нарастват с 11,6% на тримесечна база и 30,3% на годишна. Увеличението при „месо и месни продукти“ за тримесечна и годишна база е съответно 9,4% и 20,4%. „Мляко и млечни продукти“ бележат тримесечен ръст с 9,3%, като за годишен период сирената поскъпват с около 2 – 3,30 лв., а кашкавалите – с около 5 лв. 

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие показва ускорение на цените с 3,1%, а на годишна база – с 15,6%. Забележимо нарастване има при „електроенергия, газообразни и други горива“ – 23% на годишна база. „Жилищно обзавеждане и домакински уреди“ показват тримесечен и годишен ръст от съответно 4,8% и 12,5%. Групата „транспорт“ записва ръст от 6,4% на тримесечна база и 32,6% на годишна.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 36,9% на годишна база. На годишна база с 20,2% се ускорява растежът на производството, преработващата промишленост расте с 21,1%, добивната промишленост с 18,5%, а енергетиката – с 14,1%.

Служебният кабинет има две задачи - да се справи с енергийните цени и да гарантира доставките на газ на достъпни цени, както и да актуализира бюджета, подчерта лидерът на КНСБ Пламен Димитров. 

КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 800 лв. най-късно до началото на 2023 г. Това е изключително важно предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят. В частния сектор продължава да расте заплатата, но с недостатъчни темпове, отбеляза Димитров и уточни, че ръстът е 12%  на годишна база при кумулативна инфлация 17%. Линията на бедност пък трябва да е 541 лв. за 2023 г., което ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи, смятат от Конфедерацията. 

Кумулативна инфлация ще вкара поне 500 млн. лв. допълнителни приходи над актуализираните приходи от бюджета и те трябва да бъдат предмет на втората актуализация заедно с бюджета за 2023 г., коментира пред журналисти Пламен Димитров. Това трябва да направи служебният кабинет, както направи предишният служебен кабинет миналата година, допълни той. По думите му инфлацията ще достигне до 20%.