Офшорни фирми да не могат да сключват договори с държавата и общините - това са част от промените в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които прие на първо четене парламентарната бюджетна комисия.
На днешното заседание депутатите приеха два проекта за изменения на закона. Единият – внесен от Георги Кадиев, и втори – на Йордан Цонев.
В проекта на Кадиев се предлага офшорни компании да не могат да придобиват сертификати за инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите и да не могат да сключват договори с държавата и общините, както и с държавни и общински дружества.
А с предложените от Йордан Цонев промени на практика се ограничава обхватът на действащия вече закон. След измененията нормативният акт ще важи, когато дружествата, действащи у нас, се контролират от лица или фирми, регистрирани в зони със специален режим, а не само да са свързани с такива фирми. Сега действащите разпоредби засягат и фирми, дори ако само една тяхна акция е купена от офшорна компания.
"Досега предвиждахме, ако истинският собственик само на една акция не е обявен, да може да бъде отнет лицензът на публичното дружество. Справедливо ни обърнаха внимание, че това може да бъде използвано от конкуренцията на тази компания", каза Цонев. Той предлага да бъде обезсилвано участието на този, който не е обявил собствеността на офшорното дружество.
„Когато изготвяхме закона, неколкократно казвах, че тази материя не е разработена в европейски и световен мащаб, затова, когато е нужно, ще правим промени. По-добре да правим нещо, стъпка по стъпка към изчистване на българската икономика от опитите за избягване на данъчното облагане“, каза Йордан Цонев.
Той заяви, че настоящият проект за промени е разработен след получени становища от КФН, БФБ, министерства, Асоциацията на индустриалния капитал и други организации.
Поправките в закона за офшорките се правят няколко месеца след приемането му. Припомняме, че приетият в началото на годината закон посочва 28 икономически области, за които се ограничава дейността на офшорни компании. Например те не могат да получават лиценз за кредитна институция, застраховател или за пенсионноосигурително дружество.
Проектът предвижда и създаването на регистър за офшорните компании, в който да се впишат истинските им собственици, който ще се води от Агенцията по вписванията. Предвижда се информацията за действителните собственици да се ползва от други офшорни компании, НАП, ДАНС, специализирани регулаторни органи и общините.
"Местната власт ще трябва да знае с кого сключва договори", поясни Цонев. Ако се реши обаче държавни и общински служители да ползват данните, работата по регистъра може да се забави с шест месеца, стана ясно на заседанието.
Менда Стоянова отбеляза, че ГЕРБ няма да участват в гласуването и в заседанието на комисията. „Приехте закона без оценка на въздействието, тя трябваше да предотврати грешки, които после да бъдат оправяни. Сега пак няма оценка на въздействието на поправките“, каза тя. След това изявление депутатите от ГЕРБ напуснаха комисията.
В крайна сметка проектът беше приет без участието на ГЕРБ.


Генетичен тест ще решава кой спортист е мъж или жена за олимпиадите
Във Варна ще се проведе първото издание на Националната кампания „Детски пазар"
Радев разпредели функциите на вицепремиерите
Откриха труп до НДК
Жена загина, след като бе блъсната от кола
Венецуела, Тайван и Гренландия: Възраждане на Студената война 2.0?
Седмицата в развитие: Визитата на Тръмп в Китай, Фед с нов председател
Подобрете Демократичната партия
П. Димитров: Държавата харчи като семейство, разчитащо на бързи кредити
Доц. Георги Лозанов: Свободата на словото отстъпва пред епохата на автократите
Цялата гама на MINI с 5 звезди от Euro NCAP
Провали ли се наистина електромобилът?
Zeekr стъпва на българския пазар с първи официален дилър
Mercedes-AMG показа купе за 1 милион евро
Lamborghini показа специална версия на Revuelto
Девет задържани при акцията с имотните измами, сред тях и бивш нотариус
Пловдив остава сред най-активните имотни пазари в България
Премиерът Радев разпредели ресорите на вицепремиерите
Бившият национал по футбол Сергей Ребров внесе част от гаранцията за Ермак
преди 11 години Уточнение към предишния коментар: ако този регистър за офшорните компании е публично достъпен (като Търговския регистър) някои от собствениците на фирми, които до сега си декларираха притежаваните акции в чужбина и получените доходи от дивиденти, може да решат да си закрият фирмите и да открият нови, но този път без да декларират, че са собственици и без да плащат данъци.Тоест този нов закон ще доведе до точно обратния ефект - по-малко собственици ще са склонни да обявят притежаваните фирми в чужбина (сега тази информация я има в базите от данни на НАП - защото собствениците на фирми когато получават дивиденти пишат в данъчната декларация името и адреса на фирмата, която е изплатила дивидента). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Какъв е смисълът от този регистър за офшорните компании?В момента всички граждани, които подават данъчни декларации в България (не само българите) са длъжни да декларират акциите, които притежават в чужбина (независимо дали получават дивиденти или не).Тези от тях, които получават дивидент си декларират доходите от дивиденти, при което в данъчната им декларация пише на кои фирми са собственици.Тоест НАП разполагат с данни за действителните собственици, които получават дивиденти.Тези, които не получават дивиденти декларират само броя на акциите/дяловете и държавата, където се намира офшорната фирма (името не се пише, не знам защо така са решили).Тези, които до сега си декларираха притежаваните акции и доходите от дивиденти (изплатени от офшорни фирми) ще се впишат и в новия регистър. Тези, които не декларират това - няма да се впишат в регистъра. Тоест създаването на такъв регистър няма да има полза, а напротив - малкото, които си декларират доходите ще решат да не го правят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар