Съвместният одит може да вдигне цената на банковите услуги с между 20 и 50%

Цената на банковите такси може да се увеличи с една четвърт заради по-високия риск, който ще поемат одиторите заради новите законови изисквания. Това мнение изказаха пред bTV финансови експерти.

„Напълно е възможно цената на одита да увеличи банковите такси с над 25%, но не заради цената на одита, а заради увеличения риск, който законът поставя по цялата верига и оттам на одиторите", коментира Емил Хърсев новия закон за независимия финансов одит, който предстои да бъде приет на второ четене в парламента.

"Клиентите са тези, които трябва да покрият тези разходи. Големите притеснения са в твърде високите регулации на закона, големите рискове, които той налага върху одиторите и това ще се отрази на техните клиенти, а това е заради високата цена на издръжката на бизнеса в България“, обясни финансистът.

Велин Филипов, зам.-председател на Института на счетоводителите, напомни, че свръхрегулацията предвижда много мерки. 

„На европейско ниво не беше постигнато съгласие за това законодателство, и това е прецедент с над 90 отворени опции, включително на документи с пряко действие", обяви той по bТV. "България избра много скъп модел, с много скъпи мерки, а ние нямаме толкова развита икономика. Професията ни е млада, ние трябваше да изберем един балансиран модел разходи - ползи. Вместо това въведохме скъпи мерки, за които като цяло ще плаща цялото общество“.

Филипов предупреди, че ще се вдигнат разходите на бюджета за издръжка на надзорната комисия, ще се вдигнат разходите на одиторите, които ще рефлектират върху скъпите такси, както и разходите на самия бизнес и увеличението ще се прехвърли върху потребителите.

На двоен одит подлежат банките, застрахователните и пенсионните дружества.

Експертите са сигурни, че с прилагането на закона не се очаква влизането на нови одиторски компании в България, "защото практиката показва, че всички досега си водят присъдружни компании при одита“.

По думите на Филипов за този закон няма съгласие на европейско ниво, а единствената държава, която го прилага, е Франция. Дания се е отказала от мярката на по-късен етап.

Според него България е избрала една от най-ниските ротации при одиторите като срок и това е една от мерките, които са „екстравагантни“, защото в Европа ротацията е на десет години.

„Европейският съюз не е не стигнал до извода, че това е панацея, тази мярка е въведена само от Франция. Въвеждането на съвместен одит във Франция е исторически пример, но това не е разбило модела на „Голямата четворка“ и досега само една фирма участва в допълнително в съвместния одит. Ние предложихме не да не се приеме този съвместен одит, а да се направи ппроучване, защото няма нито едно изследване, което да показва, че по този начин ще се реши този проблем", убеден е експертът. 

Хърсев е на мнение, че „в България има един нагон на администрацията да доминира, да записва в закони, дори в случаите, когато не може да ги упражни“.

„Налагаме върху бизнеса много тежко бреме. Например, ако българските фирми се пренесат във Франция, страната с най-тежък одит, щеше да се окаже, че половината от тях нямат нужда от одит – и френското законодателство щеше да ги освободи поради размера им и поради особеностите за това“, заяви финансистът, който очаква проверките да станат по-сериозни и цената на услугата да се вдигне с между 20 и 50%.

От своя страна зам.-председателят на Института на счетоводителите напомни, че при обсъждането на закона много от предложенията са отхвърлени.

Експертите се надяват обаче „при предстоящото гледане на второ четене в пленарна зала да се приложи балансиран подход и партньорско отношение между надзорната институция и професоналната организация по отношение на контрола на качеството. Те настояват да се намалят свръхрегулациите.

„Съвместният одит не означава двоен одит, но твърде вероятно е и се очаква всеки от одиторите да прегледа цялата документация, защото по закон носят солидарна отговорност", обясни технологията на проверката Филипов.

„И трима одитори да бяха проучвали КТБ, пак щяха да открият същата отчетност“. Така Емил Хърсев коментира одита на фалиралата четвърта по големина кредитна институция. Финансистът обяви, че нито „Банков надзор“ на БНБ, нито одиторът на банката имат доказани грешки.

„В самата счетоводна отчетност на банките няма грешка, няма вина“, посочи той.

Според него одиторите не носят вина, защото такава информация е подадена от ръководството на банката, а грешката е при вземането на решения и насочването на парите.