IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Георги Михайлов: Финансирането на медиците на първа линия ще е поне още три месеца

Без силна Спешна помощ реформата ще се провали, посочи проф. Генчо Начев

13:23 | 30.03.22 г.
<p>
	<em font-size:="" pt="" style="color: rgb(102, 102, 102); font-family: ">Снимка: Jonne Roriz/ Bloomberg</em></p>

Снимка: Jonne Roriz/ Bloomberg

Въпросът с финансирането на медиците на първа линия е решен. То ще продължи най-малко още три месеца - няма да спира от 1 април, а ще продължи до края на юни. Това обяви по БНТ депутатът от БСП проф. Георги Михайлов, зам.-председател на парламентарната Комисия по здравеопазване.

Дофинансиране на здравеопазването

Той обяви, че се обмисля промяна на финансирането на здравната система. Според депутата с актуализацията ще се случат много неща в областта на здравеопазването, свързани с реформата в сектора – например, съотношението болнична-доболнична помощ. „Нека запазим това за решенията на управляващата коалиция и ще го представим при актуализацията на бюджета”, съобщи той.

Днес Министерският съвет трябва да внесе яснота за промените след отпадането на епидемичната обстановка от началото на април. На извънредно заседание здравната комисия прие промени в Закона за здравето, които дават права на здравния министър да въвежда различни ограничения при нужда. Очакванията са законопроектът да бъде гласуван в пленарната зала.

Проф. Михайлов е категоричен, че има тежък дисбаланс в здравеопазването – най-много болнични легла на глава от населението в Европа. „Това не е ефективно здравеопазване и трябва да се промени, защото основната част от заболяванията на хората могат да се лекуват от доболничната помощ. В това отношение ще се направят много сериозни усилия. Но това няма да стане за два месеца, защото доболничната помощ не е подготвена”, посочи депутатът.

Противоепидимични мерки

Той е на мнение, че с отмяната на противоепидимечните мерки от 1 април преминаваме от една крайност в друга.

„Крайностите бяха в началото, когато бяха взети помпозни мерки, без да се познават законите на епидемиологията и без сериозна епидемична ситуация в България. Тогава нещата се пресилиха и българинът, който е реалист и в тази връзка и скептик, погледна на управлението на тази криза с голяма доза негативизъм, което се отрази върху всичко след това“, коментира още проф. Михайлов.

Той смята, че въпросът за носенето на маски трябва да се реши от здравния министър. “Излезе една ненужна дискусия от последните дни – Законът за здравето не дефинира носенето и не на маска. Ако той с това се занимава, това не е законотворчество. Това се дефинира в заповеди на министъра, които ще бъдат издадени през следващите дни”, заяви Георги Михайлов.

Директорът на болница "Света Екатерина" в София проф. Генчо Начев посочи, че от 1 април, след като отпадне извънредната епидемичната обстановка, болниците ще трябва да минат в нормалния си начин на работа, да приемат повече пациенти, да се освободят от леглата за COVID-19.

Луфтовете в здравната система

Той отбеляза, че се очаква с около 25% покачване на клиничните пътеки, като ще трябва да се осигурят средства за възнаграждение на персонала на болниците от това покачване.

Проф. Начев заяви, че освен тези хиляда лева, които бяха осигурени от бюджета на държавата по време на пандемията, много болници, включително и "Св. Екатерина", са плащали допълнителни помощи.

"При добър анализ на ситуацията и добро ръководство ще трябва да се намерят пари. Покачването на минималната работна заплата обаче ще доведе и до покачване на средната заплата", коментира директорът на "Св. Екатерина".

Според него не е вярно, че пандемията е показала недостатъци в системата, а напротив - системата доста добре се е справила с пандемията. Не се е наложило България да праща пациенти в други държави, като Франция например, която пращаше пациенти в Германия.

Той обаче е категоричен, че има промени, които трябва да се направят. Има луфтове в системата, които трябва да намерят своето решение. По думите му изтичането на специализирана работна ръка навън не е от времето на пандемията, а се знае отдавна. „За това трябва да се вземат мерки, които не са толкова лесни. Хората не отиват само заради финансовия стимул, а на места, където има строго определен ред на кариерно развитие. Те могат да се задържат тук с възможност за специализация и по-голямо възнаграждение на труда“, съветва проф. Начев.

Според него е наложителна промяна в много сектори на здравеопазването – като се започне от общопрактикуващите лекари, мине се през специализирана доболнична помощ и болничното лечение.

„Общопрактикуващите лекари са 3661 при необходимост от 5000, посочи Генчо Начев. – Има недостиг и тази специалност вече не е атрактивна. 30% от тях са в пенсионна възраст. Няма възможност всеки от тях да е на разположение 24/7, а и голяма част от пациентите в техните листи не са доволни от обслужването.“

Той отбеляза, че без силна спешна помощ не могат да станат никакви реформи в здравеопазването. И добави, че има необходимост от хеликоптери, линейки и подготвени парамедици. "При силна Спешна помощ може да се направи всякаква реформа без да се очаква ще има негативно отношение към гражданите", убеден е проф. Начев.

Последна актуализация: 08:45 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Бюджет и финанси виж още

Коментари

Финанси виж още