Провали ли се Европа в борбата с дългосрочната безработица?

Европа се е провалила в борбата с хронично високата и дългосрочна безработица. Това се посочва в анализ на Конфередацията на европейския бизнес BUSINESSEUROPE, разпратен до медиите от Българската стопанска камара (БСК).

Причините за трудностите на европейския пазар на труда не се коренят само във финансовата и икономическа криза, посочват от организацията. Европа изостава от своите партньори по икономически растеж, продължава да нараства броят на продължително безработните лица, отчита се намаление и на производителността на труда, има разминаване между търсенето и предлагането на работни места, се посочва в доклада.

От BUSINESSEUROPE посочват, че през третото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз е нараснал с 2%, а този на САЩ – с 3.2%. През 2010 г. заетостта в ЕС е намаляла до малко над 64%, като през последното десетилетие изостава от тази в САЩ и Япония с по няколко процентни пункта.

Въпреки че коефициентът на икономическа активност е нараснал от 1995 г. насам с над 10%, през 2008 г. той достига едва 49,2%. В същото време средната реална възраст за напускане на трудовия пазар е увеличена съвсем леко от 2008 г. насам и достига през 2011 г. 61,4 години.

Най-голям е недостигът на квалифицирани работници с т. нар. STEM-умения: специалисти в сферата на технологиите, математиката, инженерните науки. Европейската комисия изчислява, че до 2015 г. недостигът на работници в областта на информационните и комуникационни технологии ще бъде между 384 хиляди и 700 хил. души.

В същото време очакванията са през следващите години работната сила на Европа да намалява, което ще бъде предизвикано от промените във възрастовата структура на населението. При сценарий за нулева миграция населението в трудоспособна възраст в Европейския съюз ще намалее с 10% през 2030 г. и с 20% през 2060 г.

Европейската агенция за професионално образование и обучение Cedefop прогнозира, че в периода 2010-2020 г. търсенето на специалисти ще бъде за 73 млн. работни места, което е в резултат от смяната на поколенията (след пенсионирането на възрастните работници). Особено остро недостигът на специалисти ще се отрази в определени области като физиката, математиката, инженерните науки, здравеопазването и др. Очаква се бизнесът да създаде около 7 млн. нови работни места за техници и свързаните с тях професии. Прогнозите са за нарастващо търсене на висококвалифицирани специалисти и намаляващо търсене на хора с ниска квалификация.

От друга страна увеличеният брой на висококвалифицирани и високоплатени специалисти ще доведе до повишаване на стандарта на живот, а оттам и до по-високо потребление на стоки и услуги. Тази тенденция предполага необходимостта и от работници, заети в сферата на търговията и услугите. Макар нуждата от работници със средно ниво на квалификация да нараства с по-малки темпове от тези с висока квалификация, те пак ще формират около 50% от работната сила, като по-специално търсене ще има за кадри с технически умения, се посочва още в анализа.

Конфедерацията на европейския бизнес препоръчва да се направи анализ на слабостите на европейския трудов пазар в дълбочина и да се набележат мерки за спешни реформи. Бизнесът смята, че е необходимо въвеждането на нови договорни отношения между работодатели и работници, така че да има по-голяма гъвкавост при наемането на работна сила. От европейската организация препоръчват преминаване към по-активни политики на трудовия пазар, успоредно с реформи на системите за социално осигуряване, пенсионните системи и подобряване на системите за договаряне на работните заплати.

BUSINESSEUROPE посочва още, че е необходимо да бъдат актуализирани данните за професионалните умения на работната сила с цел покриване на изискванията на пазара на труда. Целта е по този начин да бъдат разработени инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път, да се подобри качеството на квалификационните курсове, да се създаде класация на университетите на база пригодност на студентите за ефективно включване в трудовия пазар, да се намали бюрокрацията с цел насърчаване на предприятията за предоставяне на местата за стажуване.