Разликата в лихвите по фирмените кредити в еврозоната задълбочава фрагментацията

Лихвите по заеми, плащани от компаниите в страните от периферията на еврозоната, нарастват, илюстрирайки фрагментацията на съюза в момент, когато Европейската Централна Банка (ЕЦБ) губи контрол върху цената на кредитирането в региона, пише Financial Times.

По данни на централната банка малкият испански бизнес плаща на банките най-високите лихви за последните 4 години. В същото време лихвите, които плащат германските компании, са на рекордно ниски нива.

Чувствителната разлика в лихвите поставя южноевропейските компании в неравностойно положение спрямо компаниите от Северна Европа.

„Фрагментацията се задълбочава“, казва Дейвид Райли, директор във Fitch Ratings. „Ако тази тенденция се запази, промените в еврозоната ще са фундаментални. Това ще подкопае смисъла от съществуването на еврото и вероятно ще улесни неговото разпадане“, допълва той.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги оправда евентуална интервенция от страна на институцията, като цитира именно финансовата фрагментация и понижената трансгранична експозиция на банките.

Драги обеща „да направи каквото може, за да защити еврото“, въпреки че преди да стартира програмата за изкупуване на ДЦК, той поиска закъсалите страни да приемат условията на европейския спасителен фонд.

В Испания, която и без това изнемогва под тежестта на бюджетните икономии, високата цена за кредитирането на бизнеса „ще направи горчивото хапче още по-трудно за преглъщане“, казва Джулиан Калоу, икономист на Barclays.

Лихвените проценти, които банките изискват по корпоративните заеми до 1 млн. евро с матуритет между 1 и 5 години (най-предпочитаните от малкия бизнес) през юли в Испания са достигнали 6,5%, разкриват данни на ЕЦБ. Това е най-високото ниво от края на 2008 г., когато централните банки започнаха да понижават основните си лихви.

В Италия лихвеният процент за подобни заеми е около 6,2%, докато в Германия е едва 4% - най-ниското ниво, откакто ЕЦБ започна да публикува подобна информация през 2003 г.

Финансовата фрагментация в еврозоната чувствително понижи трансграничната експозиция на банките, често под натиска на националните регулатори. Това, разбира се, допълнително ограничи кредитирането в страните от периферията на еврозоната.

Кризата кара банките да преразглеждат бизнес моделите си, казва Хю ван Стийнс, анализатор на Morgan Stanley. „Новата идея е отпуснатите кредити да отговарят на депозитите в отделните региони. Тази тенденция е все по-широко разпространена“, допълва той.