Драги: Нужен е "елемент" на преструктуриране на гръцкия дълг

За преразглеждане на дълговете на Гърция открито заговори и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. В интервю за гръцкия вестник „Катимерини” той посочи, че два са факторите, които ще бъдат важни за Гърция през следващите месеци – изпълнението на третата спасителна програма и устойчивото управление на дълга.

„Ние вече изразихме опасенията си относно устойчивостта на дълга и по наша преценка е необходим елемент на преструктуриране на дълга”, казва Драги, но допълва, че това е невъзможно да се случи, без да бъде изпълнено първото задължение на Атина – структурните реформи в спасителната програма.

В своето интервю гуверньорът на ЕЦБ посочва още, че сегашното правителство е дало най-ясната заявка за изпълнение на болезнените мерки от 2010 година насам. Според него именно изпълнението на структурните реформи ще върне южната ни съседка по пътя на растежа.

„Под структурни реформи трябва да се разбира промяна в структурата на икономиката, която ще я направи по-конкурентна. По-конкурентна икономика не се измерва само с възможностите за износ, но и означава, че всеки, който иска да започне бизнес, ще може да го направи свободно, без проблеми. Това означава по-гъвкав и отворен трудов пазар”, допълва още той.

Предоговаряне на дълга беше едно от основните предизборни обещания на лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас в изборите през септември. В началото на годината неговата партия дойде на власт с обещанията за справедливи за Гърция преговори с кредиторите и намек за прекъсване на порочната практика за подписване на спасителни програми.

Това обаче не се осъществи и революционните настроения на СИРИЗА засега изглеждат потушени в очакване на отстъпки от страна на ЕС и останалите кредитори на страната. В края на този месец ще започне и първият преглед на изпълнението на одобрената през лятото спасителна програма и Атина получава все по-ясни сигнали, че при одобрение на мерките дебатите за дълга ще се състоят.

Преди това обаче Ципрас ще трябва първо да прекара болезнените реформи през парламента, като убеди и скептиците в своите редици.

В своето интервю Марио Драги коментира още и рекапитализацията на банковия сектор. Според него за това не трябва да се използват депозитите в гръцките банки, защото това ще бъде „контрапродуктивно и ще навреди на възстановяването на гръцката икономика”, както и ще има много негативен ефект върху частния сектор. „Еврогрупата възприе нашето виждане”, казва още Драги.

Според него е много важно как гръцките власти ще изпълнят одобрените мерки за финансовия сектор и рекапитализацията на банките да приключи до края на тази година.

Припомняме, че от 1 януари 2016 година в ЕС влиза в сила директива, която предвижда банките да бъдат стабилизирани не само с пари на данъкоплатците, а и с участието на депозантите, акционерите и облигационерите. На няколко пъти от ЕК вече коментираха, че това обаче не е предвидено в спасителната програма на Гърция, договорена през юли.

За Драги кога ще се случи премахването на капиталовия контрол над банките, зависи само от гръцкото правителство. Той допълва, че банковата система е в много тежка ситуация заради масовото изтегляне на банковите депозити през последните месеци, породено от липсата на доверие в банките.

„Банковата ваканция и капиталовият контрол, наложени от правителството, бяха единственият начин за стабилизиране на банковата система в краткосрочен период”, посочва Драги и допълва, че премахването на капиталовия контрол ще стане, когато гръцките власти преценят, че доверието в сектора се е завърнало.

Драги отрече и обвиненията, че ЕЦБ, с оттеглянето на подкрепата си през летните месеци, е причина за затварянето на банките. „Няма специално отношение за или против Гърция”, категоричен е той, посочвайки, че централната банка на еврозоната работи според Договора за ЕС. Ликвидната помощ (програмата ELA за Гърция) не е безкрайна и се отпуска при определени условия, допълни още Драги.   

Още за дълговете на Гърция можете да намерите тук