Банките не са твърде големи, за да фалират, а твърде слаби, за да оцелеят

Една трета от най-големите банки в най-богатите страни в света са толкова слаби, че проблемите им не могат да бъдат решени дори с оздравяване и повишаване на лихвените проценти, заяви Международният валутен фонд в нов доклад, представен в сряда.

Една трета от европейските банки с активи за общо 8,5 трлн. долара и една четвърт от американските банки с активи за общо 3,2 трлн. долара са в категорията „твърде слаби, за да се възстановят“, заяви МВФ, цитиран от MarketWatch.

“Това предполага нуждата от фундаментални промени както в бизнес моделите на банките, така и в структурата на системата, за да се гарантира жизнена и здрава банкова система“, каза фондът в актуализиран доклад за глобалната финансова стабилност.

Като цяло балансите на банките са по-силни, отколкото са били преди финансовата криза. Но слабата банкова рентабилност се явява като ключово предизвикателство, което няма да бъде решено чрез циклично възстановяване.

Банките трябва да генерират печалба, за да поддържат устойчиви нива на капитала през неблагоприятни икономически цикли. Въпреки това възвръщаемостта на банките от активи се е възстановила само отчасти от кризата насам.

Банките в еврозоната по-конкретно печелят по-малко от половината от средната си печалба през периода 2004-6 г. Това отчасти се дължи на предизвикателната икономическа среда и ниските, дори отрицателни, лихвени проценти, каза МВФ.

Регулаторите са ограничили и банковата активност в бизнеса на капиталовите пазари.

Приходите от поддържането на пазара и търговията с деривати са с една трета по-ниски, отколкото през периода преди кризата, сочат оценките на МВФ.

Провизиите срещу загуби при кредитите също водят до по-слаба рентабилност, особено в Европа, която изостава след САЩ при намирането на решения на лошите заеми.

Макар че множество анализатори казват, че увеличаването на регулаторния капитал е изиграл роля за слабата рентабилност, общата възвръщаемост по собствения капитал се е понижила с 11,4% за големите европейски банки и с 3% за американските банки.

Докладът на МВФ призовава за спешни и цялостни действия, подчертавайки, че реформите, особено в много европейски страни, „вече не могат да бъдат отлагани“.

„В някои случаи слабите банки ще трябва да си отидат, а банковите системи – да се свият“, заключава докладът.

Централните банкери могат да помогнат, като приключат с програмата от реформи, без значително да увеличат общите капиталови изисквания.

Европа трябва да използва новия си орган за оздравяване на банките гъвкаво, когато се появи риск за финансовата стабилност.

Следва да се обмисли и намаляване на праговете за пряка рекапитализация на жизнеспособните европейски банки в рамките на Европейския механизъм за стабилност.