Преговорите за обединението на Кипър навлизат в решителна фаза

Преговорите за обединението на Кипър навлизат в критичната си фаза, съобщава европейското издание Politico. За 12 януари е насрочена конференция в Женева, на която ще се реши съдбата на острова.

Разговорите са с особена важност и за Европейския съюз (ЕС) – европейската делегация в швейцарския град ще ръководи председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, анонсираха в края на миналата седмица по време на брифинга в Брюксел. Ролята на ЕК е на наблюдател в този процес, уточни говорителят на ЕК Маргаритис Схинас днес.

Въпреки високият залог, провал в Женева не означава край на процеса по обединение на средиземноморския остров, побързаха да се застраховат обаче от кипърска страна. Властите оценяват положително подкрепата на ЕС за решаването на проблема, продължаваща вече 43 години.

„Не съм сигурен, че ако Кипър не беше пълноправен член на ЕС, ние щяхме да имаме такъв напредък в преговорите“, коментира кипърският еврокомисар Христос Стилянидис, който отговаря за хуманитарната помощ в ЕС.

Официално признатият от международната общност кипърски президент Никос Анастасиадис вече е в Женева, където ще проведе последните важни разговори преди официалната конференция, допълват гръцки медии. Една от срещите е с лидера на кипърските турци Мустафа Аканджъ. Севернокипърската турска република е официално призната единствено от Турция.

Атина играе много сериозна роля за обединението на острова в последните месеци. Темата е една от водещите в разговорите на гръцкия премиер Алексис Ципрас с останалите европейски лидери.

На срещата в Женева ще пристигнат официални представители и на Гърция, Турция и Великобритания. Все още не е потвърдено, но не е изключено това да бъдат именно Алексис Ципрас, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и британският премиер Тереза Мей. Те ще обсъдят подреждането на силите, така че да бъде гарантирана независимостта на Кипър, както и териториалният интегритет и сигурността на острова.

От десетилетия буферна зона на ООН разделя кипърските гърци и турци. И двете страни признават, че конфликтът е пред своето решение, но все още има множество проблеми за доизчистване.

Един от тях е как турската част от Кипър ще посрещне европейските стандарти, тъй като островът ще остане част от общността, пише още Politico. Турската част трябва и да помисли как ще компенсира хората, които са били принудени да изоставят своите имоти в северната част на острова. Двете общности трябва да решат и как да сформират федерално правителство, което да представлява и двете държави.

Има предложение за ротационно президентстване на двете общности. Тази идея се приема добре сред кипърските турци, но не и от гръцката общност. На острова живеят 800 хил. души в гръцката част и около 300 хил. в турската. В Севернокипърската турска република има и около 150 хил. заселници от Турция, които Гърция смята за незаконни.

Каквото и да се договорят Анастасиадис и Акънджъ обаче, ще трябва да получи подкрепата на Турция, Гърция и Великобритания. Голямата въпросителна за кипърските гърци е дали Ердоган ще подкрепи, или ще отхвърли договорките.

Турция е единствената държава в света, която признава правителството на Мустафа Аканджъ. Анкара обаче може да има един допълнителен стимул за размисъл над проблема – газовите потоци в Средиземно море, посочи преди седмици Никос Анастасиадис. Признавайки обединен Кипър и отношенията между Турция и ЕС също ще се подобрят, допълва Politico. 

Независимо от решението на политическо ниво, думата за обединението ще имат и гражданите на Кипър. След резултатите от допитването за Brexit и президентските избори в САЩ изходите от рефенердумите са трудни за прогнозиране, пише още изданието.