Горещото лято отново повдига въпроса за енергийната бедност

Горещата вълна, обхванала по-голямата част от Европа, отново повдига темата за енергийната бедност, пише в коментар EurActiv. Обикновено за проблема се сещаме основно през зимата, когато част от европейците не могат да отоплят адекватно домовете си.

Високите температури обаче показват, че охлаждането на сградите съвсем не е лукс. През 2003 година, когато температурите в Европа достигнаха до рекорди, починаха 30 хил. души от невъзможността да охладят сградите, включително и болници и центрове за услуги.

Или с други думи енергийната бедност тогава се отразява не само на качеството на живота, а може да се окаже, че е от ключово значение за човешкото здраве.

Европейската статистика предоставя данни за хората в ЕС, които не могат да поддържат адекватна температура в домовете си през зимата. Има обаче много малко информация за хората, които не могат да охладят жилищата си и липсва политика на националните правителства в тази област, а и малко държави събират данни за повишена смъртност през лятото заради неадекватно охладени домове.

Политиците, особено в Южна и Югоизточна Европа, трябва да се тревожат за увеличаващите се доказателства за ефектите от глобалното затопляне и честотата на бедствията, свързани с това. Те вече започват да се наблюдават и по отношение на човешкото здраве.

По данни, цитирани от EurActiv, през 2015 година над 30% от хората в България, Гърция и Португалия могат да бъдат определени като енергийно бедни. Между 25% и 30% е броят на хората в Испания и Италия, които не могат да осигурят адекватна температура в жилищата си.

Все пак, сегашната ситуация показва, че предприеманите спешни мерки са много по-адекватни, отколкото през 2003 година. Тяхната основна цел е намаляването на смъртните случаи по време на горещините, но те са само краткосрочни и изглеждат неадекватни на фона на очакванията за зачестяване на горещите вълни в Европа.

Дългосрочни действия биха били нови стандарти за строителство на сградите, включващи решения за нощна вентилация, соларни инсталации, които да осигурят енергия за охлаждане и други методи за намаляване на вътрешната температура на жилищата.

Това не е лукс, а необходимост.

Не е задължително дългосрочната стратегия за охлаждане ще повиши отделянето на емисии въглероден диоксид, особено ако в битката се включат зелените технологии или се направят ремонти на жилищата. Така и охлаждането няма да повиши сметките за електроенергия на хората, които и без това нямат достатъчно средства, за да ги покрият.