България е на трето място в ЕС по най-нисък дял на приходите от данъци и социални плащания като процент от брутния вътрешен продукт през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
У нас съотношението между приходи от данъци към БВП е 29,9%, което е доста под средното равнище в ЕС и еврозоната от съответно 40,3% и 41,7%. То е по-ниско само в Ирландия (23%) и Румъния (27,1%). След страната ни се нарежат Литва и Латвия с дял от съответно 30,5% и 31,4%. Спрямо 2017 г. приходите от данъци и социални плащания в България отбелязват съвсем лек ръст от 0,5%.
Делът на приходите от данъци и социални плащания като процент от БВП е най-висок във Франция с 48,4%, следвана от Белгия и Дания със съответно 47,2% и 45,9%. По-нататък следват Швеция (44,4%), Австрия (42,8%), Финландия (42,4%) и Италия (42%).
Данъци
Най-голям ръст на съотношението между приходи от данъци и БВП е отчетен в Люксембург (40,7% през 2018 г. спрямо 39,1% година по-рано). Следват Румъния (от 25,8% на 27,1%) и Полша (от 35% на 36,1%). Спад е отчетен в седем страни членки, сред които Дания (от 46,8% през 2017 г. на 45,9% през 2018 г.), Унгария (от 38,4% на 37,6%) и Финландия (от 43,1% на 42,4%).
През 2018 г. данъците върху производството и вноса са имали най-голям дял от данъчните приходи като процент от БВП в ЕС (13,6%), следвани от нетните социални плащания (13,3%) и данъците върху доходите и богатството (13,2%). В еврозоната подреждането на категориите данъци е малко по-различно. Най-голям е делът на данъчните приходи от нетни социални плащания (15,2%), следван от данъците върху производството и вноса (13,3%) и данъците върху доходите и богатството (13%).
Данъци
Страните членки на ЕС се различават значително от гледна точка на приходите от основните данъчни категории. Миналата година делът на данъчните приходи върху производството и вноса е бил най-висок в Швеция (22,4% от БВП), следвана от Хърватия с 20,1% и Унгария с 18,6%. Най-нисък е бил делът им в Ирландия с 8%, Румъния с 10,7% и Германия с 10,8%. В България той достига 15,2%, от които 9,1% се пада на приходите от ДДС.
При данъците върху приходите и богатството най-висок е делът им в Дания с 28,9% от БВП, следвана от Швеция с 18,6%, Белгия с 16,8% и Люксембург с 16,4%. Най-нисък е делът им в Румъния (4,9%), Литва (5,7%) и България (5,8%).
В тази категория делът на приходите от данъци върху доходите на физическите лица достига 3,3%, а на корпоративните данъци – 2,2%.
Приходите от нетните социални плащания са имали най-висок дял като процент от БВП във Франция (18%) и Германия (17,1%), най-нисък е делът им в Дания (0,9% от БВП), Швеция (3,4%) и Ирландия (4,2%). В България делът на приходите от социални плащания е 8,7%.


Община Варна: Водата от чешмата пред комплекс "Приморски" не е годна за пиене
Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Путин проведе кризисна среща заради украинските атаки, засегнали доставките на горива
Витанов: Няма да режем доходи, пенсии и майчински въпреки тежкото наследство
Олег Невзоров: Продължаваме да изпълняваме всички поети наши задължения, работим по проектите ни
Роднини на 11-те жертви станали свидетели на катастрофата с малък самолет край Нанси
Терзиев: До 2000 нови места в детските градини и ясли догодина


преди 6 години Въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум облагодателства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи ина практика отмени традиционното за Европейския съюз задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата.n Делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджетсе намали, а се увеличиха тежестите по линия на косвените данъци. Подобнасхема на вторично разпределение е във вреда на данъкоплатците от обедняващата средна класа, работещите бедни и уязвимите групи. Плоският данък задълбочи неравенствата и от очакван стимул той се превърна в спирачка напазарната конкуренция и растежа.n Въвеждането на плосък данък е в дисонанс с практиките и препоръките на международните финансови институции и ЕК за антикризисни стратегии. Международният валутен фонд още през 2006-2007 г. призна, че експериментът плосъкданък се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивна скала.n Промяната в данъчната система би предизвикала процес на още по-ускоренаконвергенция на българските заплати към средноевропейските и би направилобългарския бизнес много по-конкурентоспособен на международните пазари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ами това си е много добре.По-малко преразпределя държавата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Като кажат "на опашката", имам чувство, че е нещо отрицателно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Как няма да са ниски - такива ниски данъци като у нас другаде няма. Работя в Германия и получавам чисто само 59% от брутната си заплата! Кожодери! Ако бях в България този процент щеше да е над 76%, а поради доста ниския максимален осигурителен доход (3000 лв.) вероятно около 86%. отговор Сигнализирай за неуместен коментар