Банковият план на Олаф Шолц няма да удари единствено италианците

Банките в цяла Европа, не само тези в южната част на континента, биха били засегнати от по-строгите правила относно държавния дълг, предложени от германския финансов министър Олаф Шолц. Някои от тези банки може да се наложи значително да променят размерите на своите притежания, съобщава Bloomberg.

Това е заключението на неотдавнашно проучване, което показва, че компаниите във Франция, Германия, Италия и Испания може да се изправят пред сериозни изпитания, ако плановете на Олаф Шолц за задълбочаване на европейската банкова интеграция, които се обсъждат в Брюксел, се реализират. 

Шолц предложи държавните облигации, държани от банките, вече да не се считат автоматично за безрискови, като част от по-широк план за подпомагане на съживяването на прекъснатите преговори за така наречения банков съюз. Това би могло драстично да увеличи размера на капитала, който заемодателите ще трябва да държат в резерв, за да се защитят от потенциални загуби.

Изследването, проведено от Ерик Дор, директор икономически изследвания в IESEG School of Management в Лил, Франция, оцени потенциалното въздействие на предложението на Шолц върху банките. Дор заяви, че основава прегледа си на „правдоподобни“ предположения, тъй като в предложението на Шолц не се посочва как могат да се изчислят рисковете около държавния дълг.

Френската група BPCE, както и по-малките германски кредитори и банките за развитие могат да се сблъскат с повишени капиталови изисквания поради големите си експозиции към съответните държави, заяви Дор. Италианските кредитори UniCredit SpA и Intesa Sanpaolo SpA също ще бъдат изправени от повишени изисквания.

Шолц се опита да преодолее безизходицата по-рано този месец, като заяви, че Германия е готова да разхлаби дългогодишното си противопоставяне на съвместна форма на гаранции за банкови депозити, която е ключова за по-тясната интеграция.

Това обаче ще стане само ако другите държави изпълнят списъка с изисквания, включително по-строгите правила относно държавния дълг. Очаква се финансовите министри, които ще се срещнат следващия месец, да постигнат съгласие по въпроса.

Предложението за дълга има за цел да отслаби връзката между европейските банки и техните държави, взаимозависимост, която изигра централна роля в дълговата криза в Европа.

Проучването на Дор от 19 ноември показва кои банки биха имали най-голям стимул да диверсифицират своите държавни дългови участия. Германските гиганти Deutsche Bank AG и Commerzbank AG, както и холандските кредитори и големите френски банки, освен BPCE, ще имат малко въздействие.

При UniCredit рисково претеглените активи ще се увеличат с 8,37%, според проучването, което означава, че ще трябва да увеличи капитала си с повече от 4 млрд. евро (4,4 млрд. долара).