Калин Христов: Спадът в ЦИЕ е по-малък от този в еврозоната

Реакцията на икономиките на първата вълна на пандемията потвърждава исторически съществуващата връзка, че страните с дългосрочни структурни проблеми и липса на фискално пространство (поради висок публичен дълг и бюджетен дефицит) имат по-малка възможност за реакция и понасят по-висока икономическа цена. Това коментира Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“ за изданието „BGlobal“.

Банкерът напомни, че от миналата година икономиките на еврозоната и тези на страните в ЕС, но извън еврозоната, имат различна динамика.

Икономиката на ЕС и еврозоната

„От втората половина на 2019 г. еврозоната забавяше растежа си и неслучайно миналия септември Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе допълнителни стимули. Страните извън еврозоната, включително България, имаха по-висок растеж, който се забавяше с по-малка скорост от растежа в еврозоната“, поясни той.

Христов посочи, че икономическият шок вследствие на мерките за ограничаване на пандемията сви всички икономики, като страните с висок публичен дълг и дългосрочни структурни проблеми, като Испания, Италия и Франция, преживяха по-голям спад в сравнение с Германия и страните от Централна и Източна Европа.

„Рязкото увеличение на заразените от есента в повечето страни в еврозоната и предприетите мерки за ограничаване на заразата ще доведат до потискане на икономическия растеж през настоящата година, така на траекторията на възстановяване през следващите години. По отношение на отделни държави и определени сектори на икономиката тази криза ще има дългосрочен ефект върху потенциала за тяхното възстановяване до предкризисните нива“, прогнозира подуправителят на централната банка.

На европейско ниво данните показват дълбок спад на БВП през второто тримесечие и очаквания за възстановяване през третото. Спадът в Централна и Източна Европа, в това число и в България, е по-малък от този в основните страни от еврозоната.

От високочестотните индикатори се вижда, че в началото на юли има рязко възстановяване на показателите, но те не достигат предкризисните нива и започват отново да показват забавяне след август.

„Предвид значителното изчерпване на възможността паричната политика в еврозоната да има стимулиращо действие, в настоящата икономическа среда фискалната политика е основният инструмент за реакция. Политиката на ЕЦБ на масирано предоставяне на ликвидност на търговските банки и покупки на ДЦК в новата им програма Pandemic Emergency Purchase Programme подпомага достъпа до финансиране на правителствата с голяма задлъжнялост и поддържа цените на финансовите активи“ потвърди Калин Христов.

Той преценява, че това финансиране на мерките на правителствата в краткосрочен период и като временна мярка е рационално поведение.

„Основният въпрос е как и кога тази политика ще бъде прекратена. Профилът на настоящата криза не дава основание да се предполага, че правителствата на повечето страни в еврозоната ще успеят да свият дефицитите си в близък хоризонт. Следването на настоящата политика в по-продължителен период от време ще намалява както ефективността ѝ, така и ще намалява стимулите за разрешаване на структурните проблеми“, е мнението на банкера.

Валутен борд срещу икономически шок

Калин Христов е на мнение, че устойчивостта на започналото възстановяване на икономическата активност в България през третото тримесечие на тази година се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт, вследствие на бързото разпространение на пандемията както в нашата страна, така и в света.

Според него благоразумната фискална политика, която се провежда в страната от въвеждането на валутния борд, позволи на правителството да посрещне големия икономически шок, породен от пандемията от Covid-19, с добри фискални показатели.

„Те осигуряват необходимото пространство за предприемане на стимулиращи мерки с цел ограничаване на негативните икономически последици, както и за финансиране на бюджетния дефицит на благоприятна цена, анализира икономическата ситуация подуправителят на БНБ

По думите на банкера, според базисния сценарий на прогнозата на БНБ от септември, реалният БВП на България ще се понижи с 5,5% през 2020 г., което ще се определя главно от спада на частното потребление (принос с -1,9 процентни пункта), спада на инвестициите в основен капитал (-1,8 пр. п.) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (-1,2 пр. п.).