Докато германските партии си говорят, светът продължава да се върти

В каква посока ще поема политиката по външни работи и сигурността на Берлин след ерата на Меркел? Съюзници, съседи и конкуренти със сигурност гледат с нетърпение към телефонните разговори със следващото правителство на Германия. Канцлерът Ангела Меркел, която остава начело като лидер на служебното правителство, прави прощални обиколки от лятото насам. Човек почти може да чуе как потропва с пръсти по бюрото си, пише председателят на Fritz Stern към института Brookings Констанц Стелценмюлер за Financial Times.

Изглежда ще е нужно известно търпение. Социалдемократите – печелившите на изборите за Бундестага миналия месец – започнаха „проучвателни“ разговори тази седмица със Зелените и либералните Свободни демократи. Решение за това дали да се стартират преговори за коалиция може би ще се вземе в петък.

Нямат голям избор. Страната не е имала канцлер от социалдемократите от 2005 г. насам. Това бе и последният път, когато Зелените бяха част от правителството. Свободните демократи пък са били във властта само четири години от 1998 г. насам. Християндемократите на Меркел – единствената коалиционна алтернатива – явно излиза от надпреварата. Техните лидери са заети да се обстрелват взаимно на фона на гневни призиви от редиците за разчистване на сметките.

Най-спешните разделителни въпроси в програмата на преговарящите са вътрешни, макар че почти всички имат и външнополитически измерения. Те включват модернизирането на скърцащата физическа, административна, образователна и дигитална инфраструктура на Германия и постигането на справедлив и зелен преход. Всичко това ще се нуждае от публични инвестиции, финансирани от увеличение на данъците или публичен дълг – което социалдемократите и Зелените са готови да обмислят, но не и Свободните демократи.

Бюджетните излишъци отпреди години вече ги няма. Вместо това първата тристранна коалиция на Германия от 50-те години насам ще се изправи пред нарастващи потребителски цени, недостиг на жилищата на достъпни цени, глобални прекъсвания в доставките и надвиснала енергийна криза в Европа. Пандемията продължава, а дългосрочните ѝ икономически и социални ефекти тепърва ще излязат наяве. И макар че крайнодясната Алтернатива за Германия изгуби места на национално ниво, тя се утвърди в два от най-неблагоприятните в структурно отношение източни провинции.

Както и в други западни страни, това напрежение на местно ниво вероятно ще ограничи политиката по външни работи и сигурността на следващото правителство. Проблемът е, че нито Германия, нито съюзниците ѝ могат да си позволят това. От януари е ред на Германия да председателства групата Г7 на водещите световни икономики, докато се бори с оръфания международен ред. Френският президент Еманюел Макрон ще търси преизбирането си през април в избори, които вероятно ще включват двама упорити крайнодесни кандидати. Загубата му ще остави Берлин без най-важния си партньор в Европа.

На други места има и други проблеми. Правителството на Полша открито оспорва върховенството на закона в Европейския съюз. Обединеното кралство е в конфронтация с Брюксел заради протокола около Северна Ирландия, а външният министър Лиз Тус тъкмо представи дипломатическа стратегия, в която изобщо не се споменава ЕС.

Нито едно от тези сътресения не убягва на авторитарните режими в Москва и Пекин. Кремъл се подиграва на европейците заради зависимостта им от руската енергия. Китай удвоява заплахата си срещу Тайван. Всичко това кара глобалната икономика да потръпва, а именно на нейната стабилност „шампионът в износа“ Германия разчита, подобно на не много други страни.

Може ли коалиция между социалдемократите, Зелените и Свободните демократи да се изправи пред тези предизвикателства? Има известни основания за надежда. Олаф Шолц – финансовият министър и предполагаем нов канцлер, бе движещата се сила зад европейската програма за икономическо възстановяване за 750 млрд. евро през пролетта, както и зад скорошното международно споразумение за минимална става по корпоративния данък. Ключови гласове в трите партии подкрепят по-твърд, базиран на ценностите подход към Китай.

Но дали преговарящите разбират, че Германия трябва основно да стои зад сухопътното възпиране в Европа – и ще трябва съответно да инвестира във въоръжените сили? Осъзнават ли колко голям е залогът на Европа администрацията на Байдън да не загуби във вътрешните си борби – и че те могат да помогнат, поемайки по-голяма отговорност за сигурността на Европа? Техните кампанийни платформи не показаха особено много, че това е така. Междувременно едно нещо е сигурно: светът няма да стои в изчакване на следващото германско правителство.