Путин: Руската икономика ще остане отворена

Руският президент Владимир Путин гарантира, че икономиката на страната ще продължи да се развива като отворен пазар, сигнализирайки, че пропазарните настроения ще имат превес при вземането на решенията за справянето с проблемите на икономиката, пише CNBC.

След като през последните дни се спекулираше, че Москва може да наложи капиталов контрол или да предприеме други действия в ущърб на свободния пазар, президентът потвърди стремежа на правителството да развива икономиката като свободен пазар. Той заяви пред бизнес лидери в Москва, че властта няма да налага капиталов контрол на входящите и изходящи парични потоци или на валутните движения.

„Продължаваме да правим икономиката по-отворена. Няма планове за каквото и да е затваряне на Русия за чуждите инвеститори“, каза от своя страна заместник-финансовият министър Алексей Мойсеев. 

На среща на най-влиятелните директори в банковия сектор и представители на властта темата на разговор беше нуждата от структурни реформи на икономиката, вместо краткосрочни парични стимули.

Финансовият министър Антон Силуанов, министърът на икономиката Алексей Улюкаев, гуверньорът на руската централна банка Елвира Набюлина и изпълнителните директори на двете най-големи руски банки „ВТБ“ и „Сбербанк“ подчертаха нуждата Русия сама да оправи собствената си икономика, вместо да обвинява други фактори, като санкциите, за тежкото положение, в което се намира тя.

„Хората знаят, че не могат да преодолеят законите на физиката, но си мислят, че могат да заобиколят икономическите закони, а не могат“, каза ръководителят на „Сбербанк“ Херман Греф. „Когато ветровете са силни, е глупаво да се строят стени, тогава трябва да се строят вятърни мелници“, каза още той.

Набюлина предупреди от своя страна, че икономиката може и да не е готова за стимули без преди това да бъдат проведени структурни реформи. „Работниците получават заплати, но производството е доста ниско. Следователно ситуацията на пазара на труда няма как да бъде повлияна от парични стимули. Трябва да се фокусираме върху подобряването на човешкия капитал“, посочи тя.

„Няма смисъл да преоткриваме колелото, други държави опитаха да облекчат паричната си политика, но това им донесе спокойствие единствено в краткосрочен план. Имаме нужда от структурни реформи, тези, които направиха такива, излязоха печеливши“, каза Силуанов.

Междувременно министър-председателят на Норвегия Ерна Солберг заяви, че Европа не трябва да се страхува от икономическите последствия от влошаващите се търговски отношения с Русия, предава Bloomberg.

„Русия не е чак толкова голяма икономика, така че тя няма толкова голямо влияние върху европейската“, заяви тя. Санкциите и контрасанкциите се отразяват предимно върху риболовната индустрия в Норвегия, но растежът в страната все още е солиден, допълни премиерът.

Норвегия, която не е част от Европейския съюз (ЕС), подкрепя западните санкции срещу Русия. Кремъл реагира с ответни ограничения, прекратявайки вноса на сьомга от Норвегия, която е третият най-голям износител на морския деликатес. През първата половина на годината 9% от норвежкото производство на сьомга са били изнесени към Русия.

Норвежкият финансов министър Сив Йенсен е на мнение, че санкциите срещу Русия работят. „Не трябва да забравяме обаче, че до този момент нито европейските, нито руските санкции са оказали силен негативен ефект върху норвежката икономика“, каза тя.