Еднократен икономически тласък подобрява живота на хората и след десетилетие

Когато група от най-бедните домакинства в Западен Бенгал, Индия, получава еднократна икономическа подкрепа – приток на капитал, например крава, или пакет от дрънкулки, които могат да продадат на пазара – този „голям тласък“ не им е помогнал само в онзи момент. Той подобрява живота им дори десетилетие по-късно, разказва Fast Company.

Експериментът в Западен Бенгал, базиран на програма, наречена „Таргетиране на свръхбедните“ и въведена от бангладешката неправителствена организация (НПО) BRAC, започва през 2007 г. и е част от серия опити, които тестват икономически намеси в шест различни страни. Той се фокусира върху най-бедните хора в селата там, тези, които е трябвало да просят, за да оцеляват, и които не са имали никакви други икономически ресурси, от които да се възползват.

„Има нещо като дългогодишен традиционен възглед, според който тези хора може би не могат да се самоиздържат“, казва Абхиджит Банерджи, лауреат на Нобеловата награда, професор по икономика в MIT и съавтор на наскоро публикуван доклад, който проучва влиянието на експеримента десет години по-късно. „Това бе опит да се оспори този възглед. В известен смисъл – да видим дали ако наистина им дадем достатъчно начало, те ще успеят да се задържат“.

Програмата включва единичен икономически тласък (от 266 участващи домакинства 82% са избрали добитък), заедно с 30 до 40 седмици подкрепа на потреблението (например помощ с храната за крава, преди да започне да дава мляко) и седмични посещения в рамките на 18 месеца на екипи от базирана в Индия банка, които обучават участниците във финанси, житейски умения и здравна информация. Хората, включени в проекта, до голяма степен не са имали работа преди това, нито са получавали официално образование, затова са имали нужда от известни насоки. Един участник например е била жена, която никога не се била качвала на автобус, затова е имала нужда от помощ, за да се научи да разчита номерата и да разбере кой автобус ще я отведе до пазара.

18 месеца след старта на програмата участващите домакинства са печелили по 170 долара на месец. Три години по-късно те са печелили 313 долара месечно, а 7 години – 617 долара месечно, а до 10 години са постигнали доходи от 680 долара месечно.

Контролните домакинства, които не са получили икономическа подкрепа, също са спечелили повече пари, отколкото десет години по-рано, благодарение на по-широкия икономически растеж в Индия. Темпът обаче не е толкова голям, колкото на домакинствата, получили помощ. Десетилетие след получаването на тази намеса участниците са били с около 30% по-богати спрямо тези извън програмата. Десет години след началото на програмата неучастващите домакинства са печелили средно по около 497 долара месечно – с около 200 долара по-малко.

Какво е допринесло за разликата? Семействата, които са получили подкрепа, са успели да се възползват от по-добри условия, казва Банерджи, включително мигрирайки към градове, които предлагат по-добре заплатени позиции. Тези в контролната група са мигрирали по-малко – до най-близкия град, а не до най-добрата възможност. Преместването изисква спестявания, а финансовата подкрепа може би е направила по-лесно за семействата да спестяват – или им е дала повече увереност да се опитат, казва Банерджи.

Участието в програмата е донесло и други ползи. Банерджи отбелязва, че психичното здраве е сфера, в която изследователите виждат силни ефекти, не само от това проучване, но и от други. Хората в домакинствата, част от програмата, са били и по-производителни средно с 60 минути повече след 18 месеца и с още 30 минути 10 години по-късно.

„Има едно често срещано притеснение, че някак те ще станат мързеливи в резултат на тази възможност – ако не друго, ние откриваме точно обратното. Те работят дори малко по-упорито“, казва Банерджи. „Най-важното обаче е, че те са предприемчиви“. В началото те може би са се фокусирали върху тази една крава като основен източник на доходи. След десетилетие може би се справят, защото са се преместили и са дали на децата си по-добри възможности. Семействата показаха, че могат да бъдат гъвкави и че могат да се възползват от „пазарни възможности“.

Програмата в Индия не предоставя пари директно, а семействата са получавали вместо това активи. Тя обаче е имало същата мотивация като програми за предоставяне на пари в брой или за гарантиран доход: ако можем да дадем на хората малко пари (или друг актив), ще има ли това дългосрочни ефекти? „Общата идея е, че големият тласък работи“, казва Банерджи. „Бедните хора не са „загубеняци“. Те често са хора, които никога не са имали шанс в живота, а сега го имат и се възползват от него с две ръце“.