Повишаването на лихвените проценти в САЩ носи риск за шистовите компании

Петролните компании в САЩ се оказаха забележително устойчиви дори по време на продължителния период на по-ниски цени на петрола. Нова задаваща се заплаха обаче може да ограничи растежа им и рентабилността: повишаването на лихвените проценти в САЩ, коментира Wall Street Journal.

Ново проучване на Колумбийския университет предупреждава, че по-високите разходи за заеми, например с два процентни пункта спрямо глобалните лихвени проценти, може лесно да заличат по-добрата ефективност, постигната от много шистови производители.

Това представлява потенциален проблем за американските компании през следващите години, докато Федералният резерв обмисля постепенно увеличение на лихвите.

„Ниските лихвени проценти са основен фактор за шистовия бум“, казва Амир Азар, енергиен банкер и сътрудник в Center on Global Energy Policy в Колумбийския университет. По-високите лихвени проценти може да не „обърнат бума, но ще направят голяма част от шистовото производство неикономично“.

Повечето малки и средни шистови производители разчитат изключително много на дългове, заемайки суми двойно или тройно по-големи от годишните си печалби основно чрез емитиране на облигации с висока доходност. Разходите им за заеми се повишават заедно с лихвените проценти.

Много американски компании се опитват да намалят тази уязвимост като насочат бюджетите си към нива, които съответстват на разходите – нещо, което малко от тях направиха, когато петролът бе на цена от над 100 долара за барел преди две години. Новата стратегия за живот в рамките на ограничени средства, която индустрията определя като „неутралност на паричните потоци“, привлича значително внимание от инвеститорите, но остава непостижима цел за повечето производители.

С цени на петрола все още около 50 долара за барел само някои компании са успели да докажат устойчивостта си. ConocoPhillips - един от най-големите производители в САЩ, е постигнал това през първото тримесечие, обяви компанията. Тя е генерирала кеш с около 500 млн. долара повече от похарченото за нови инвестиции и дивиденти.

Най-големият шистов производител в САЩ – EOG Resources, който ще представи отчета си следващата седмица, поддържа разходите си под нивото на паричния поток през последните две тримесечия на 2016 г. Друга компания – Apache, която ще обяви финансовите си резултати в четвъртък, направи същото през последните девет месеца от миналата година.

За да свържат двата края през последните две години, много компании или взимат тежки заеми, или емитират нови акции, за да могат да продължат сондажите.

Макар че някои компании продължават да разчитат сериозно на нови парични вливания от Wall Street, за да преодолеят финансовите затруднения, индустрията като цяло се приближава все повече до баланс, сочи анализ от миналия месец на Tudor Pickering Holt & Co. Група от почти 50 компании за проучвания и добиво – основен двигател на бума, вероятно ще надвишат паричния си поток с около 4 млрд. долара тази година, ако цените са около 55 долара за барел. Това е доста под 15-те млрд. долара от 2016 г., сочи проучване от миналия месец от енергийните анализатори.

През 2018 г. производителите може да генерират с над 2 млрд. долара повече кеш от разходите си, ако цените останат на това ниво. Това е сигнал за драматично подобрение, предвид факта, че преди срива от 2014 г. повечето от тях са харчили по 2 или 3 долара за всеки един долар, генериран от дейността им.

Азар не предвижда сериозен спад на производството, дори ако цените останат ниски и лихвените проценти се повишат бързо. Вместо това много по-вероятният резултат е консолидация, тъй като компаниите, които са генерирали кеш и са намалили дълга си, могат да купят затруднени производители, казва той.

Влиянието на по-високите лихвени проценти може да бъде различно. Някои са понижили дълга си и държат кредитни рейтинги с инвестиционен клас, което означава, че лихвените им разходи ще бъдат по-ниски и че вероятно ще могат да функционират с по-малко дълг.

„Шистът ще остане и не виждам нищо, което ще спре цените веднага“, казва Азар. Но по-високите разходи за дълг може да направят „голяма част от шистово производство неикономично за малките производители. Тогава по-големите производители ще могат да ги купят“.