Бюджетният дефицит на САЩ може да препъне данъчната реформа

Бюджетният дефицит на САЩ може да се окаже сериозно препятствие пред плана за данъчна реформа, предложен от президента Доналд Тръмп и републиканците в Конгреса, съобщава Ройтерс.

От предлагани инфраструктурни подобрения до натрупване на военни възможности – от дълго време дефицитът слага спирачки на новите големи програми за федерални разходи. Сега и предложението на Тръмп е под заплаха.

Основният проблем е, че федералното правителство има годишен дефицит от 550 млрд. долара, а държавният дълг – натрупването на отминали дефицити и лихви с изтичащ матуритет към кредитори на финансовото министерство – надвишава 20 трлн. долара.

Републиканският данъчен план, представен миналата седмица, предвижда намаляване на данъците до 6 трлн. долара, което може рязко да понижи федералните приходи. В същото време не са предложени съизмерими икономии. Затова намаляването на данъците, планирано от Тръмп, ще разшири сериозно дефицита и ще увеличи дълга.

Според администрацията две неща трябва да се случат, за да се компенсират загубите за приходите. Едното е икономическият растеж да генерира нови данъчни приходи. Прогнозите за това варират, като републиканците предвиждат много по-силен икономически растеж и необичайно силен ръст на приходите в резултат на понижаването на данъците.

Другият начин да се предотврати разширяването на дефицита е американският Конгрес да осигури нови приходи за правителството, слагайки край на определени данъчни облекчения, за да се компенсират големите понижения на данъка за корпорациите, малките компании и богатите американци.

Нужно е да се осигурят нови приходи за поне 4 трлн. долара по този начин, казват политиците. Всяка данъчно облекчение обаче се защитава от определени интереси и е трудно да им се сложи край.

Според анализаторите националният дълг от 20 трлн. долара вече е поел по неустойчив път, тъй като правителството плаща за медицинските и пенсионните разходи на застаряващото поколение от т. нар. бейби бум (родените от средата на 40-те до 60-те години на миналия век).

Тази тенденция ще се влоши, ако нарастващият държавен дълг подкопае бъдещия икономически растеж с повишаването на лихвените проценти и ограничаването на достъпа на частния сектор до кредити, казват още анализаторите.