Това ли е бъдещето на енергийния сектор в Аляска?

В Аляска енергията отдавна означава едно нещо - петрол. Добивът на петрол, от който изобилства Аляска, в продължение на десетилетия е мощен фактор за икономиката на щата. През последните години обаче се регистрира рязък спад. Въпреки няколкото години на подобрение през 2016 и 2017 г., при наличието на много експерти, предсказващи възраждане на добива на петрол, нивата се върнаха към предишната си низходяща тенденция през последните две години. Сега производството на Аляска ще достигне най-ниското си равнище от 1977 г., пише Oilprice. 

Производството на суров петрол в региона на Норд Слоуп средно е възлизало на 499 103 барела на ден до 24 юни за щатската фискална 2019 г., която приключва на 30 юни. Производството е било средно 10 500 барела на ден през 1977 г.

Тези цифри са значително по-негативни в сравнение със славните дни на Трансаляската тръбопроводна система от края на 70-те и през 80-те години на 20 век, когато производството на петрол от Норд Слоуп скача до 789 600 барела на ден през 1978 г. и достигна 2,1 млн. на ден през 1988 г. ”

При наличието на този рязък спад на производството в Аляска някои местни жители търсят нов начин за участие на държавата в енергийната индустрия. Отговорът е без алтернативи - геотермална енергия.

Геотермалната енергия може да помогне на Аляска да се диверсифицира далеч от петрола

Сенаторът на Аляска Лиза Мурковски е един от най-големите защитници за оползотворяването на потенциала на геотермалната енергия на вулканите на Аляска по протежението на Алеутските острови и изобилните горещи извори в вътрешните и югоизточните райони на щата. Гуен Холдман, директор на Центъра за енергетика в Аляска, е изучила геотермалната индустрия в Исландия и е съгласна със сенатора Мурковски, че Исландия е чудесен пример за потенциала и жизнеспособността на производството на геотермална енергия.

Прилагането на исландския подход към географията на Аляска обаче не е просто подвиг. Холдман казва, че основната пречка за налагането на геотермалната енергия в Аляска е огромната територия на щата и малкото население.

„В края на краищата, ако търсите икономическо развитие на тези ресурси, трябва да имате някакъв товар в рамките на разумно разстояние, за да си струва да се развие или да се привлече индустрията към това място," споделя Холдман.

Центърът за енергетика в Аляска е извършил множество проучвания за възможните начини за заобикаляне на предизвикателствата, свързани с разстоянията в Аляска и „разстоянията между източниците на топлина и населените места“.

"Исландия използва предимно геотермална енергия при производството на близо 50% от храната, която се консумира в страната“, споделя Холдман.

Нейната организация е определила, че един от начините за Аляска да използва своя геотермален потенциал може да бъде чрез производство на храна при източника на геотермална енергия за износ към други отдалечени краища на щата.

Това е само върхът на айсберга относно потенциала на геотермалната енергия в бъдещето на производството на енергия в Аляска. След като щатът научи, че вече не може да разчита единствено на производството на петрол като стълб на енергийната си индустрия, да не говорим за цялата икономика, Аляска ще трябва да мисли по-сериозно за другите ресурси, които уникалната ѝ география може да предложи. Ако се вземе сериозно, и с правилните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, геотермалната енергия може да се превърне в нов икономически стълб на щата.