ОИСР предупреждава държавите да забравят за строгите икономии

Правителствата не бива да се връщат към строгите икономии, ако искат да предотвратят повторение на политическото напрежение, последвало световната финансова криза, според висш служител на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Улрик Вестергаард Кнудсен, заместник-генерален секретар на Организацията и кандидат за ръководната длъжност в базираната в Париж група, казва, че е важно да се поучим от минали кризи, които ясно показаха, че ранното прекратяване на програмите за държавна помощ раздухва неравенството в доходите, подклажда разделението и предизвиква популистка реакция срещу глобализацията.

„Икономията не е отговор днес, както заради лошия опит от последната криза, така и защото днес сме в среда с нулеви лихвени проценти“, коментира датският икономист в телефонно интервю за Bloomberg.

Неговите коментари, които повтарят предупреждението на ОИСР от миналия месец, подчертават продължаващия дебат за ролята, която фискалната политика трябва да играе при формирането на възстановяването от пандемията, причинила най-големия икономически спад в съвременната история.

Изглежда настроението в Европа се променя в сравнение с преди 10 години, когато германският канцлер Ангела Меркел прокара бюджетни съкращения и притисна колегите си от европейските правителства да намалят нивата на дълга, за да запазят целостта на еврозоната.

В Дания, откъдето е Кнудсен, социалдемократическото правителство вече изключи строгите икономии като инструмент за икономическо възстановяване, като определя спестяванията като „старомоден начин на мислене“.

Икономиите са обвинявани за засилването на изолационистката политика на Запад през последните години, като изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ е отличен пример. Кнудсен казва, че е време да спрем да „отхвърляме международната търговия“ и вместо това да се стремим към по-добро разпределение на ползите от нея.

Той също така посочва нарастващия интерес към скандинавския регион на фона на все повечето доказателства за нарастване на неравенството в доходите, като богатите могат да използват по-добре свободните пари, постъпващи от централните банки.

„Скандинавският модел на благосъстояние със сигурност може да предложи много по отношение на сближаването и приобщаването“, казва той.

Кнудсен вярва, че ОИСР може също да играе ключова роля в подтикването на политики, предназначени да ограничат глобалното затопляне, например като помагат на пазарно базирани икономики „да разработят решения заедно“.