Законът за арендата е виновен за неусвоените пари по мярка 214, т. нар. Агроекология, каза Ивайло Иванов, мениджър управление на земи в Серес АД по време на семинар, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).
Ползвателят (арендаторът) е привилегирован и затова собственикът на земята не желае да сключва аренден договор, а обикновен наемен договор със срок от една година, стана ясно на семинар на БАСЗЗ. Така не може да бъде изпълнено изискването на мярка 214 (Агроекология), а именно даден парцел да се ползва минимум 5 години.
Така се стига до многото неусвоени средства по мярка 214 и надежда няма, не само за този но и за следващия програмен период.
Още от 2011 г. сме дали предложения за промени в Закона за арендата с цел по-лесното разваляне на арендните договори, но предложенията не се приемат, сподели Иванов.
Радослав Манолов, зам.-председател на БАСЗЗ и изпълнителен директор на Адванс Терафонд АДСИЦ представи пример, защо арендните договори не работят.
"Сключвате аренден договор за 10 години. Първата година арендаторът си плаща. Втората обаче не плаща. Вие изчаквате срокът от 3 месеца и му изпращате съобщение, че прекъсвате договора.Той е длъжен в 7-дневен срок да обяви, че тази земя е свободна, но не го прави, включително защото няма глоба за това. Опитвате се да отдадете имота под наем или аренда на друг ползвател, но при проверката излиза, че има тежест, а именно стария аренден договор.
Виждате, че рентата расте всяка година и който е сключил дългосрочен аренден договор губи пари.
Има места където арендаторите лъжат и собствениците не им се доверяват, а земеделието е дългосрочен бизнес. Трябва проблемът с прекратяването на арендните договори да бъде изчистен, за да има такива договори", обобщи Манолов.
Друг проблем пред усвояването на средства по Агроекология е, че няма яснота кои парцели са с „висока природна стойност“ (ВПС), съответно не знаеш дали имаш възможност да кандидатстваш за Агроекология.


Община Варна е домакин на национална конференция за промяна на обучението в предучилищна възраст
ПБ: Оптималният срок за ВСС е юли, главен прокурор - през септември
Ограничения за стрелба над села възпрепятстват защитата от градушки
НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт
Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
Siemens Energy: Търсенето на газови турбини за AI центрове е много силно
Coach стана хит сред Gen Z, а Shein и Temu отварят „кутията на Пандора“
Siemens: Има нарастваща инфлация и ще се задържи известно време
Г. Захариев: AI печалбите засенчват войната в Залива
Л. Динев: Китай вече не копира Запада, а го изпреварва технологично
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Министър Абровски обеща: Ще се изсветли цялата верига на доставки ВИДЕО
БАБХ спря от продажба над 500 кг храна от магазин в Хасково
Кокаин за 1,7 млн. евро е заловен на гръцкото пристанище в Пирея
МВР обясни защо не работи картата за катастрофите в страната
преди 13 години Проблема също е и в разпокъсаността на имотите и комасацията е належаща. Тези споразумения не способстват за кандидатстване и по други програми където се изискват по-големи площи. Затова младите фермери кандидатстват с зеленчуци т.е. с малки по площи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар