С над 80% растат посещенията в кината и с над 30% в музеите през 2021 г.

Въпреки че противоепидемичните мерки продължиха и през миналата година, като ограничиха дейността на културните институции, Националният статистически институт (НСИ) регистрира ръст на посещенията в музеи, театри, концертни зали, библиотеки и кина. Ето и подробни данни как се е отрази пандемичната 2021 година върху сектора.

Музеи

В края на 2021 г. в страната функционират 184 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 96 от тях са общи, а 88 - специализирани (вкл. художествени галерии).

През 2021 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,624 милиона фондови единици и в сравнение с 2020 г. техният брой се увеличава със 74 хиляди (1%). Цифровизирани са 452 хиляди фондови единици, което е с 44,3 хиляди повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите през 2021 г. са били над 2,915 милиона и съпоставени с 2020 г. се увеличават с 30,4%. В дните със свободен вход са осъществени 13,1% от посещенията (383 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - със 127 хиляди, или с 54,8% спрямо предходната година.

Посещения в музеите  

Сценични изкуства

През миналата година в действащите 71 театъра в страната са организирани 9970 представления, посетени от 885 хиляди зрители, като спрямо 2020 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 42 и 15,2%. Средният брой посетители на едно представление е 89, обаче намалява с 20 спрямо предходната година.

Структура на театрите по вид

През 2021 г. в страната са развивали дейност 54 музикални колектива - пет филхармонии, 24 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 25 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 18,1% спрямо 2020 година.

Библиотеки

През 2021 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47). Общият им фонд се състои от 35,480 милиона библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания,  бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 54,1% (19,179 милиона), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29,5% (10,473 млн.), и продължаващите издания – 16,4% (5,829 милиона).

Библиотечен фонд

Регистрираните читатели са 221 хиляди, което е със 7,6% повече в сравнение с предходната година, а посещенията намаляват със 7,9% и достигат 3,068 милиона. Заетият библиотечен фонд е 4,807 милиона библиотечни единици.

В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2021 г. има регистрирани 8,380 млн. библиотечни документа, или с 59 хиляди повече в сравнение с предходната година.

Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11,956 млн. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 208 хиляди на годишна база.

Филмово производство

През 2021 г. са произведени общо 74 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 36 за киномрежата, 31 за телевизията и 7 за други цели.

Произведените пълнометражни филми са 20 (12 игрални и 8 документални). Произведените късометражни и среднометражни филми са 54 (включващи 9 сериала с общо 256 епизода), от които 13 игрални, 30 документални и 11 анимационни.

Произведени филми по вид и жанр през 2021 година

Кина

В края на миналата година кината в страната са 76, а киноекраните - 221, като броят им се увеличава с по шест и за двете категории спрямо 2020 година. Мултиплексите са десет и в тях са осъществени 57,3% от всички прожекции и 60,2% от посещенията.

Кина, екрани, прожекции и посещения

През миналата година в сравнение с 2020 година прожекциите в кината се увеличават с 29,2%, а посещенията - с 82,4%.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 22 с 86 хиляди прожекции, посетени от 1,166 млн. зители. В столицата са функционирали 15 кина със 72 екрана, в които са прожектирани 1969 филма.

Радиопрограмна дейност

През миналата година в страната са функционирали 74 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 635 хиляди часа радиопредавания, което е със 135 часа по-малко в сравнение с 2020 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 62,1%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 9,9%.

Структура на радиопредаванията по вид

Телевизионна програмна дейност

От данните на НСИ се вижда, че през 2021 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с осем повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 860,4 хил. часа, или с 10,3% повече в сравнение с 2020 година.

Структура на телевизионните предавания по вид