Бейрут след взрива се бори за спасяването на архитектурното си наследство

Дагер изчислява, че ремонтът на собствената му къща ще отнеме месеци. При липсата на ясни закони за опазване на наследството според него някои жители могат да изоставят домовете си или магазините си изцяло, което безвъзвратно ще промени характера на района.

Арх. Юсеф Хайдар е помогнал за реновирането на някои от по-запомнящите се исторически сгради в града, включително Бейт Бейрут, която е превърната в музей. Той каза, че най-голямата пречка за запазването на архитектурното и историческо наследство е неработещата политическа система на Ливан.

„Без реална промяна на политическо ниво, със същите политици начело на страната, ние отново ще видим как нашето наследство - тези прекрасни сгради, за които сме се борили в продължение на три десетилетия, отново е под заплаха“, казва Хайдар.

Подобно на много ливанци, Хайдар напуска по време на гражданската война, като се връща след това, за да завари града изтощен, травмиран и променен. Демографията на Бейрут е различна след войната.

След военното възстановяване е ръководено от покойния премиер Рафик ал Харири. Тогава се отчуждават имоти, които се предават на нова компания - Solidere. Така поетапно се санира центъра на града, покритите пазари са заменени от модерен търговски район, по-подходящ за големи купувачи от богатия на петрол Персийски залив, отколкото обикновения ливански гражданин.

През годините няколко правителства позволяват на собствениците да разрушават забележителни сгради, да премахват традиционните червени покриви или целенасочено да пренебрегват уязвими дървени и пясъчни структури.

Засега музеите, културните центрове и някои исторически сгради печелят нещо повече от финансова подкрепа. Доброволчески и благотворителни организации работят за подмяна на прозорци, врати и покриви в стотици домове, след като групово онлайн финансиране е осигурило така необходимата подкрепа за бизнеса. Това обаче не гарантира оцеляването им.

Главният готвач Алексис Кукеле е съосновател на Couqley, френско бистро в един от историческите квартали на Бейрут. Преди взрива много хора вече бяха спрели да се хранят заради валутната криза и блокадата заради Covid-19, казва той. Финансите му са били доста опънати дори преди допълнителните разходи за щетите от експлозията. Couqley ще остане затворен, докато условията не се подобрят, посочва той.

„Ще мине известно време, преди хората отново да се чувстват удобно да се хранят навън в Бейрут“, казва Кукеле, седнал в кабинета си, с гръб към дупка в стената, където някога са били балконските врати. „Обичам тази страна, хората, но мразя това, което се случва. Правителството, те са престъпници“, казва още той.

На същата улица е Aaliya’s Books, бар-книжарница, който е втори дом за местни журналисти и писатели. Неговите мениджъри заявиха, че са решени да отворят. „Това не е просто бизнес, а общност, културен център“, казва съсобственикът Найла Саб.

Друга забележителност – дворецът Сурсок, построен през 1860 г. от заможната фамилия Сурсок, преживял последователни конфликти, е напълно разрушен от взрива. Разходите за ремонт вероятно ще достигнат десетки милиони долари, казват собствениците. Покривът е срутен, античните мебели, събирани от поколения, са разнебитени, статуите в имението са натрошени, стените са напукани, а мазилката на таваните е разрушена.

От другата страна на пътя е музеят Сурсок, който също е повреден при експлозията. Бялата италианска вила, отворена за обществеността през 1961 г., по-късно е обновена и разширена, като през 2015 г. е отворена отново като най-важния център за изкуства в Ливан. Взривът е натрошил витражите, съборил е вратите и фалшивите тавани и стени. Първоначалните оценки предполагат, че ремонтът може да струва повече от 3 милиона долара. Повредени са и множество произведения на изкуството. Надеждите са музеят да отвори след малко повече от година за 60-та си годишнина.