IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Лично според мен, ефектите и на QE II и на LTROs върху капиталовите пазари не бяха преки, а изцяло косвени. Дори и от балансите на ФЕД и ЕЦБ виждаме, че паричните потоци не са отишли нито към капиталовите, нито към суровинните пазари.

Това означава, че пазарните участници и всички ние предполагаме ефектите от едно евентуално вливане на тази ликвидност на пазарите и реалната икономика – стокова инфлация. Ето защо и акциите и златото продължават да са „спасителният пояс” срещу доларовата инфлация.

Дали обаче не може да станем свидетели на дефлационен сценарий, поне в краткосрочен план, ако тези преки ефекти останат само като теория. За съжаление, пак стигаме до неефективността в подобна парична политика – участниците на пазара правят своите анализи не на фундамента, а на разнопосочните и често променящи се политическо-популистки решения.

Не може да се подмине сериозният риск, който поема самата ЕЦБ, защото LTROs носят своята цена. От една страна рисковете са както дългосрочни, така и краткосрочни. Сериозни притеснения се появиха след като се видя, че само 504 млрд. евро бяха под формата на нови пари.

Ако разгледаме обезпеченията на банките към получените заеми, рисковете са насочени в две насоки – фалит на самите обезпечения или фалит на самите банки, взели заем. Ако погледнем балансите на ЕЦБ, малко след второто LTRO балансовото число достигна 3 трилиона евро. Собствен капитал от 10,76 милиарда прави ливъридж коефициент от близо 300 към едно! В тази ситуация и малки колебания в стабилността на обезпеченията или на длъжниците биха довели до сериозни сътресения.

Ако разгледаме и рисковете пред количествените улеснения отвъд океана те са идентични с тези в Европа. Ето и малко по-систематично представяне на конкретните рискови ситуации:

1. Безспорно на първото място стои притеснението от бъдеща висока инфлация. Вече на няколко места споменах, че възможното увеличение на bank money може да доведе до силна парична инфлация, която още по-силно да се изрази в стокова, в компанията на още по-отворена ножица на социална поляризация в обществото. А истината е, че инфлация имаме от много време насам. Не гледайте само разни манипулируеми кошници – вижте златото, цената му не лети в небесата, защото то самото поскъпва, не … просто доларът се обезценява – т.е. инфлация. И не само при златото, разгледайте всички пазари на суровини – тенденцията е очевидна.

2. Състояние на хаос в международната търговия. Новите пари, завъртяни през Фед, могат да бъдат използвани от домакинствата и фирмите за внос на нови стоки и услуги. Доста доходоносна сделка, нали?

На пръв поглед да, докато търговските партньори просто не спрат износа си към тази страна. В конкретния случай може да си припомним как Китай спря експорта си на някои ценни минерални суровини, именно поради количествените програми на Фед.

3. Логично стигаме до самия валутен риск – и за долара, и за еврото. И QE, и LTRO се разглеждат като дългосрочно оръжие за убиване на стойност. Следвайки здравата икономическа логика подобни монетарни инжекции няма как да не доведат до загуба на стойност. Производството на реални блага, развитието на индустрията и по този начин създаването на добавена стойност в икономиката изостава в пъти от мълниеносните печатници, навсякъде по света …

4. Краткосрочни заблуди и дългосрочна агония. Няма да се повтарям, но историята показва, че монетаризирането на фискални и чисто структурни икономически проблеми е обезболяващо, което не лекува. Напротив, отлагането на реалните решения повишава геометрично социалната им цена.

5. Ефектът на дълговата привързаност. Още и още пари, ниски лихвени проценти водят до липса на спестяване, влизане в още и още дълг и харчене. Разбира се, и да имаме ръст на БВП, номиналните стойности отдавна не са от значение. За съжаление, реалните са доста неприятни. Манипулирането на естествената ресурсна алокация води до по-голямо задлъжняване на домакинствата и фирмите и това е съвсем логично. Алтернативата също е губеща, но в бъдещ момент. Горчив избор, нали?

Ако всичко се оправяше с печатане на пари, то никой от нас нямаше да работи и да полага каквото и да е усилие за подобряване на своя живот. Наивност, глупост или целенасочено лицемерие – няма значение. Истината е, че подобна рецепта не съществува, много лесно е, за да е истина. Доходът се изработва, богатството се печели, а спестяванията се трупат бавно и последователно …

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

35
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Ефектът на банковия мултипликатор е в пъти по-силен от номиналното увеличение на паричната база, но именно помпането на базата е бомба със закъснител - при бъдещо отвързване на мултипликатора. Просто, трябва да се върнем към почти всички кризи в последните две столетия и повече и ще видим, че почти всяка криза е причинена от кредитна експанзия и балонизиране на конкретен сектор. Как може да отъждествиш реалните спестявания с новонапечатаните пари от ЦБ - това е безумно твърдение. Именно в думите се крие голямата разлика. Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
...на заем, но без да носи риск. Ако носи риск вече е друг разговор.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
И след като не е важно откъде идват парите можем да заключим, че (в чисто технически аспект) спестяванията не са важни като необходим ресурс за кредитиране. Важни са само спестителите като носители на качества и ценности, които са им помогнали да спестят тези пари. Но в ситуация, в която много хора по един или друг начин са се сдобили с пари, управлението на които надхвърля нивото им на компетентност, то тази връзка (този носител на ценности) се губи и така вече няма значение дали някой е спестил тези пари или те са напечатани.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо"-------------Не са, но ефектът е един и същ - увеличаване на паричната маса. А важен е ефектът. И затова казах, че няма значение как е увеличена паричната маса - чрез "печатане" на пари или чрез банковия милтипликатор - ефектът е един и същ.Относно стабилността, която спестяванията (уж) предоставят - е каква стабилност предоставят като сам казваш, че в днешния глобален свят банковия мултипликатор е неконтролируем?! Значи пак стигаме до там, че е все едно от къде ще се "изсипят" парите на някой пазар - от спестявания или от ЦБ. И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Именно лихвите са важният, фундаменталният стълб в стабилното кредитиране. "за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай" - ето това е ефективният механизъм. Що се отнася до ЦБ - точно нулевата лихва показва грешката в самия конструкт на системата, защото нулеви лихви означава само едно - има проблем и то голям, защото безплатен обяд няма ... и това се вижда днес. Ако можеше да съществува кредитиране на нулеви лихви животът щеше да е прекалено лесен и да си пишем от Бахамите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Твоят аргумент за миналото и настоящето, за мен, е напълно погрешен. Бъдещият поглед зависи и това е съвсем логично от миналото. Просто раздели субектите - тези които са спестявали имат ресурса да дадат кредит на тези, които имат бъдещи идеи, но нямат финансиране. Честно казано, от къде мислиш, че идва кредитът днес - тай винаги идва от различен вид спестявания от различни групи икономически актьори. Засъжаление, по време на война или тежка криза кейнсианските рецепти са на почит (въпреки, че Кейнс е много грешно или целенасочено грешно интерпретиран в определени ситуации) и тук е проблемът в парите създадени от нищото. Именно там се крие и твоето притеснение за невъзможността за коректното управление на паричната маса.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Много си прав, че е остаряло схващане - и това е тъжната истина. Подобно схващане е остаряло, защото популизмът и политическата реторика не възприема подобни концепции. Тя води до стабилност и много трудна манипулация на паричната система. Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо - Това че има зависимост между state money и bank money не означава, че са едно и също нещо. "управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо" - Аз бих добавил, в днешния глобализиран свят - невъзможно. Точно поради тази причина паричната база трябва да е стабилна, защото тя е бомбата със закъснител ако банковия мултипликатор се ускори. Опитите на една шепа хора да управляват bank money е несвойствено и както виждаме в реалността - невъзможно. И точно поради тези причини кредитът трябва да зависи от спестяванията, ако искаме стабилна парична система - но, пак казвам, това не е желано от именно тази шепа хора, за които споменах ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
А ако намесим и лихвите става по-сложно - за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай. Докато кредитът от централните банки може да бъде отпускан и при нулеви лихви и така натискът за постигане на растеж би бил (значително) по-нисък.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Защото кредитът е функция на спестяванията."--------------Това е остаряло схващане (поне от няколко века насам), но все още много хора (всъщност - повечето) не го осъзнават. Дали парите са напечатани (от централните банки) или са мултиплицирани от банковия мултипликатор е напълно едно и също (с разликата, че управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо). В този смисъл, кредитът не зависи (а в крайния теоретичен вариант няма и нужда да зависи) от спестяванията. Защото спестяванията са резултат от миналото, а кредитът е "поглед" към бъдещето и понеже няма пряка връзка между това, което е било и това, което може да бъде, затова и (теоретично поне) няма нужда кредитът да зависи от спестяванията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още