IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Лично според мен, ефектите и на QE II и на LTROs върху капиталовите пазари не бяха преки, а изцяло косвени. Дори и от балансите на ФЕД и ЕЦБ виждаме, че паричните потоци не са отишли нито към капиталовите, нито към суровинните пазари.

Това означава, че пазарните участници и всички ние предполагаме ефектите от едно евентуално вливане на тази ликвидност на пазарите и реалната икономика – стокова инфлация. Ето защо и акциите и златото продължават да са „спасителният пояс” срещу доларовата инфлация.

Дали обаче не може да станем свидетели на дефлационен сценарий, поне в краткосрочен план, ако тези преки ефекти останат само като теория. За съжаление, пак стигаме до неефективността в подобна парична политика – участниците на пазара правят своите анализи не на фундамента, а на разнопосочните и често променящи се политическо-популистки решения.

Не може да се подмине сериозният риск, който поема самата ЕЦБ, защото LTROs носят своята цена. От една страна рисковете са както дългосрочни, така и краткосрочни. Сериозни притеснения се появиха след като се видя, че само 504 млрд. евро бяха под формата на нови пари.

Ако разгледаме обезпеченията на банките към получените заеми, рисковете са насочени в две насоки – фалит на самите обезпечения или фалит на самите банки, взели заем. Ако погледнем балансите на ЕЦБ, малко след второто LTRO балансовото число достигна 3 трилиона евро. Собствен капитал от 10,76 милиарда прави ливъридж коефициент от близо 300 към едно! В тази ситуация и малки колебания в стабилността на обезпеченията или на длъжниците биха довели до сериозни сътресения.

Ако разгледаме и рисковете пред количествените улеснения отвъд океана те са идентични с тези в Европа. Ето и малко по-систематично представяне на конкретните рискови ситуации:

1. Безспорно на първото място стои притеснението от бъдеща висока инфлация. Вече на няколко места споменах, че възможното увеличение на bank money може да доведе до силна парична инфлация, която още по-силно да се изрази в стокова, в компанията на още по-отворена ножица на социална поляризация в обществото. А истината е, че инфлация имаме от много време насам. Не гледайте само разни манипулируеми кошници – вижте златото, цената му не лети в небесата, защото то самото поскъпва, не … просто доларът се обезценява – т.е. инфлация. И не само при златото, разгледайте всички пазари на суровини – тенденцията е очевидна.

2. Състояние на хаос в международната търговия. Новите пари, завъртяни през Фед, могат да бъдат използвани от домакинствата и фирмите за внос на нови стоки и услуги. Доста доходоносна сделка, нали?

На пръв поглед да, докато търговските партньори просто не спрат износа си към тази страна. В конкретния случай може да си припомним как Китай спря експорта си на някои ценни минерални суровини, именно поради количествените програми на Фед.

3. Логично стигаме до самия валутен риск – и за долара, и за еврото. И QE, и LTRO се разглеждат като дългосрочно оръжие за убиване на стойност. Следвайки здравата икономическа логика подобни монетарни инжекции няма как да не доведат до загуба на стойност. Производството на реални блага, развитието на индустрията и по този начин създаването на добавена стойност в икономиката изостава в пъти от мълниеносните печатници, навсякъде по света …

4. Краткосрочни заблуди и дългосрочна агония. Няма да се повтарям, но историята показва, че монетаризирането на фискални и чисто структурни икономически проблеми е обезболяващо, което не лекува. Напротив, отлагането на реалните решения повишава геометрично социалната им цена.

5. Ефектът на дълговата привързаност. Още и още пари, ниски лихвени проценти водят до липса на спестяване, влизане в още и още дълг и харчене. Разбира се, и да имаме ръст на БВП, номиналните стойности отдавна не са от значение. За съжаление, реалните са доста неприятни. Манипулирането на естествената ресурсна алокация води до по-голямо задлъжняване на домакинствата и фирмите и това е съвсем логично. Алтернативата също е губеща, но в бъдещ момент. Горчив избор, нали?

Ако всичко се оправяше с печатане на пари, то никой от нас нямаше да работи и да полага каквото и да е усилие за подобряване на своя живот. Наивност, глупост или целенасочено лицемерие – няма значение. Истината е, че подобна рецепта не съществува, много лесно е, за да е истина. Доходът се изработва, богатството се печели, а спестяванията се трупат бавно и последователно …

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

45
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
"Никога не съм казвал, че трябва нон стоп да се наливат пари." - Добре, тук сме на едно мнение ... Нека да уточня нещо, за да не се въртим в омагьосан кръг - аз да си говоря моите концепции, ти твоите ... Аз разглеждам паричните проблеми през призмата на австрийската икономическа школа, ако ти възприемаш кейсианската или монетаристката е нормално да имаме различия, защото изначално стартираме от различни интерпретации за спестяванията, лихвата и цените. Принципно аз не съм привърженик, нито на печатането от ЦБ, нито на системата с частичен резерв ... но ако примем системата с частичен резерв - нека търсенето и предлагането да определя лихвения процент. Функциите на ЦБ е паричната база да е стабилна, защото именно механизмът на банкиране с частичен резерв създава 85% от паричната маса. Но малко колебания в паричната база може да доведе до голяма промяна в паричната маса и както ти беше споменал по-рано - тези процеси са трудни за регулиране - според мен, това е направо невъзможно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
44
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
Ето едно четиво, което развенчава мита за лошите централни банки (които печатат пари):http://***.investor.bg/analizi/91/a/zashto-borsite-sa-stypili-na-ryba-na-fiskalnata-propast-v-sasht,143409/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
43
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"хайде помисли защо никой не иска кредит на нулева лихва? Поне на мен ми звучи нелогично ... знам ли?"------------Е как никой да не иска?! Всеки иска на нулева лихва (или поне на възможно най-ниска), но ЦБ дават такъв само на търговските банки. Ако започнат да дават пряко и на реални кредитополучатели (при съответните обезпечения!!!), най-вероятно икономиката ще се отпуши. ...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
42
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания. За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика..."--Разглеждаш системата статично, а тя е динамична. Правилното глаголно време не е минало ("спести"), нито сегашно ("има"), а бъдеще. Кредитът е мост от настоящето към бъдещето и затова не може да разглеждаш само какво "има" в системата към настоящия момент. Кредитът е предназначен (или би могъл да е предназначен) за развитие и разширяване на системата. И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма таква пряка (!) необходимост. Освен това пак забравяш, че спестяванията се мултиплицират чрез банковия мултипликатор и така все едно се печатат. Защото времето за производството на една кола е много по-голямо от времето, за което парите за нея могат да минат от купувача в продавача и пак да се върнат в банката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
41
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
(и пак, само преди няколко години това беше самата реалност - много бързо се забравя историята). Моралният хазарт се вгражда в системата именно с подобни икономически нелогични действия на ЦБ.-------Ами не това е историята! Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки. И то (както сам казваш) - основно със спестявания. И именно икономически нелогичните действия на търговските банки са причината за този балон. Ето, имаме и явен пример (не че е нужен, но го има и може да ни извади очите) - у нас като няма ЦБ (която да печата), защо имаше (и още има) имотен балон?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
40
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"цената се влияе от ограничеността на даден ресурс ... ако нон стоп се наливат пари..."----------Никога не съм казвал, че трябва нон стоп да се наливат пари. Казах само, че ако се окаже, че липсват пари от спестявания, няма никакъв проблем такива да бъдат "напечатани". Дори напечатаните пари имат предимството, че могат да влизат в системата на нулева лихва (а би могло и на отрицателна) и така да се намали лихвения натиск върху икономиката."инвестирането се превръща в процес без отчитане на какъвто и да е риск"----------Отново - риска на една инвестиция НЕ зависи по никакъв начин от това откъде идват парите (ако, както казах, рискуващия е лице различно от това, което ги е спестявало). Дали трябва да се връщат на ЦБ или на някой спестител, каква е разликата?! Няма такава. Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
39
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори."----------------------Е как можа да го напишеш това??! Направо недоумявам, че не виждаш как сам си противоречиш! Нали и спестените и напечатаните от централните банки пари влизат в търговските банки и точно те са, които надуха имотния балон. При това, както сам казваш, с пари основно от спестявания (мултиплицирани). Ако парите от централните банки се даваха някъде целенасочено, тогава би могъл да кажеш, че са манипулируеми. Но е точно обратното - ЦБ "изливат" парите на абсолютно същото място, на което са и спестените пари. Затова казвам, че разлика между двете няма никаква.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
38
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
"За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!" А така, хайде помисли защо никой не иска кредит на нулева лихва? Поне на мен ми звучи нелогично ... знам ли?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
37
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
При 32 коментар повечето ти думи доказват точно обратното - но, в крайна сметка, ти градиш тезата си на грешно допускане. Ето един кратък цитат на моя приятел и колега Кузман по темата ... точно по темата:"Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания. За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика, не можем да създадем искове за 1 млн. автомобила - така рискуваме да изкривим производствената структура в икономиката и тотално да объркаме координиращата роля, която ценовата система играе за икономическите актьори."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
36
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Толкова ясни са примерите за количествените улеснения, които се вляха в имотния пазар и пазарът на ДЦК ... а относно неконтролируемостта на банковия мултипликатор - именно чрез стабилни пари той се саморегулира, докато при намесата на ЦБ процесът наистина е неконтролируем и това ще стане очевидно много скоро. "И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат)." - Напротив, много е важно, защото цената се влияе от ограничеността на даден ресурс ... ако нон стоп се наливат пари, този ресурс се обезценява и инвестирането се превръща в процес без отчитане на какъвто и да е риск (и пак, само преди няколко години това беше самата реалност - много бързо се забравя историята). Моралният хазарт се вгражда в системата именно с подобни икономически нелогични действия на ЦБ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още