Без глобални действия неравенството ще продължи да се увеличава

Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@invrestor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството".

Представяме ви мнението на проф. д-р Величка Рангелова.

От данните на всички световни институции се вижда ,че коефициентът на Джини, който показва разликата между най-бедните и най-багатите децили по доходи във всяка страна постоянно нараства. Най-голям обаче е при най-ниско развитите страни. Богатите страни, особенно скандинавските, имат по добра социална система и при тях неравенството е по-малко.

Ако не се предприемат глобални  световни и нацонални мерки този процес ще се задълбочи. Това, естествено, ще се отрази на световното и национално развитие,т.е. икономическият растеж ще намалее драстично. Неравномерното разпределение на доходите води до намаляване или задържане на вътрешното потребление, увеличаване на кредитната задлъжнялост на домакинствата и бедните страни и съответно до финансови кризи и икономически рецесии.

Страните от третия свят имат рекордна задлъжнялост към богатите страни. Те не могат да си върнат дълговете, защото нямат икономическа възможност. Цените на суровините, които те изнасят, във времето намаляват и те стават още по-бедни и вземат все повече кредити.

Китай намалява икономическия си растеж, защото вътрешното му потребление е само 30% от БВП, а износът му намалява поради ниския икономически растеж  в страните, където е изнасяла държавата и заради световната финасова криза, която  погрешно се  лекува с намаляване на публичните разходи.

Държавата трябва да се намесва когато се налага. Тя трябва чрез  фискални мерки да се стреми да намалява неравенството, без да убива източника на данък. Например да се поощрява съдаването на работни места, инвестиции, дарения чрез данъчната политика.

Чрез кредитната политика също може да се кредитират с нисколихвени кредити фирми, които създават работни места. Да се повишават с инфлация всяка година ниските доходи и социални плащания. Във Франция и САЩ при 2% инфлация това се прави.

Пазарът сам не може да реши  въпроса с неравенството. Глобализацията, която е на пазарен принцип също задълбочава неравенството. Ако  този процес не бъде овладян ще се стигне във времето до социални катаклизми, нова световна парична единица, нова световна криза, революции и други много нежелани неща.