Печалбата на петролните компании зависи от промяна на стратегиите им

Мрачните финансови резултати на големите петролни компании трудно могат да ни изненадат след една година, през която цените на петрола се понижиха с над 50%.

Истинското разочарование обаче представлява липсата на стратегическо мислене на подобни компании, пише председателят на Kings Policy Institute в Kings College London Ник Бътлър за Financial Times. Мисълта за бъдещето явно се ограничава до мнението, че цените отново трябва да се вдигнат.

Липсва сериозен анализ на причините за спада, липсва и отговор на въпроса защо добре платени служители и много добре платени директори изпуснаха предупредителните признаци и стартираха инвестиции, зависещи от цени от поне 100 долара на барел.

Липсва анализ и на газовия пазар, все по-важна част от бизнеса на повечето големи компании, както и за причините защо цените се понижават и вероятно ще продължат да го правят.

Преди всичко, няма усещане от който и да е от финансови отчети, че компаниите се препозиционират, за да управляват в свят, в който цените и маржовете може да останат ниски за доста дълго време.

Вместо това изглежда сякаш Мария Антоанета би била най-подходящият ръководител на инвеститорските отношения на компаниите. Но „нека ядат пасти“ - в този случай дивиденти, изплащани все повече чрез по-високи заеми, отколкото от реална печалба, е опасна тактика.

Обещанието за повече "сметана в тортата" утре, предоставена не чрез правилния вид дейност на компанията, а чрез увеличение на цените, е покъртително неадекватно от корпоративна гледна точка.

Стратегиите спешно трябва да се приведат в съответствие с обстоятелствата, в които се намират основните производители. Доставките продължават да надвишават търсенето, резервите са изключително високи и натежават над всяка перспектива за бързо увеличаване на цените. Енергийният пазар изостави ерата на оскъдица и навлезе в епохата на изобилието.

Стратегиите не може да се основават само на съкращаване на работни места, което е редовният рефлекс към всеки упадък. Нужно е по-фундаментално преосмисляне на баланса на активността, начело с промяна на начина на мислене, което в момента приема, че цените неизбежно ще се повишат отново.

Те може и да се вдигнат, но е възможно и това да не се случи. Ето защо е глупаво и мързеливо компаниите да приемат, че резултатът ще бъде най-удобният за тях.

По-добре е да се планира за по-трудни времена. Това трябва да бъде допълнено от по-сериозна дисциплина по отношение на връзката между заплащането и лошото представяне на най-високо управленско ниво. Големите грешки не трябва да се награждават.

Преди всичко компаниите трябва да осъзнаят, че те са смъртни организми, а не държави или институции, предопределени да просъществуват. Те са обикновени компании, които по случайност имат дълги истории и работят в огромен мащаб. Това са силни характеристики, но нищо не гарантират. Водещите петролни компании не са твърде големи, за да се провалят.

Неуспехът, обаче, е малко вероятен, тъй като въпреки самодоволството има малки признаци за осъзнаване на нуждата за радикална промяна на стратегията. Невъзможно е да се каже кои от водещите компании първи ще предприемат необходимите стъпки.

Тези, които ги направят, ще процъфтят, защото светът все още се нуждае от технологията, уменията и влиянието, които само тези компании могат да предложат. Тези, които не могат да се променят обаче, ще останат в историята.