Кофас: Цената на петрола ще достигне 45 долара за барел до края на 2018 г.

Не се очаква силен скок на цената на петрола в краткосрочен план, но тя вероятно може да достигне 45 долара за барел до края на 2018 г. Това сочат прогнозите на Кофас, представени от Милена Виденова, управител на консултантската компания за България, на среща с медиите.

Според очакванията на фирмата глобалното търсене на суров петрол ще достигне 95,2 млн. барела на ден през 2016 г. Свръхпроизводството и свръхпредлагането обаче ще продължат да са налице, като ще достигнат ниво от 95,9 млн. барела на ден, което е малко над доставките за миналата година от 95,7 млн. барела на ден.

„Причините за спада в цените на петрола са забавеният икономически растеж и намаленото потребление, особено в големи икономики като Китай, комбинирано с висок добив, включително неконвенционални горива в САЩ“, заяви Виденова. Тя допълни, че геополитическите интереси между основните страни-производителки също играят голяма роля във формирането на цената на суровината.

Анализът на Кофас сочи, че геополитическите промени ще оказват по-слабо влияние върху цените на суровината. Един от основните рискове идва от Иран и повторното му навлизане на пазара, след като санкциите срещу страната бяха вдигнати по-рано през тази година. Очаква се обаче ниските цени на петрола да се компенсират от засилването на продукцията, което носи допълнителен риск за петролната индустрия. Пример за това са Иран и Либия, където петролът формира 70% от БВП на страните.

Предимства и недостатъци на Турция

По отношение на Турция позицията на Кофас е, че икономическата стабилност е висока въпреки външната и вътрешната политическа ситуация, като страната получава оценка за риск В, намалена от А4 през 2015 г. Според компанията ръстът на БВП в страната през 2016 г. ще бъде 3,6% - малко по-висок от прогнозирания за 2015 г. от 3,4%. Темпът на растеж се дължи по-скоро на бавното възстановяване на световната икономика отколкото на терористичните атаки, твърди Кофас.

Инфлацията обаче също ще се увеличи до 7,7% от 7,4% през миналата година. Данните на Кофас сочат още, че балансът по текущата сметка като процент от БВП ще отчете лек спад до -4,9% спрямо прогнозните -5,3% за миналата година. Публичните дългове ще се понижат и ще достигнат 33,4% от БВП за разлика от 34,3% през 2015 г.

Според компанията въпреки миграционния натиск страната не се характеризира със сериозно увеличаване на рисковете. Силните позитиви на Турция са, че тя държи публичните си финанси под контрол, а демографската жизненост и качеството на работната сила са изключително добри.

Сред негативните страни на Турция обаче са недостатъчните вътрешни спестявания, както и значителният дефицит по текущата сметка. В страната се наблюдава и значителна експозиция към валутен риск. Геополитическите проблеми, включително кюрдският въпрос и нестабилността в съседни Ирак и Сирия, също носят негативни рискове за страната.

Двете негативни отражения, които се наблюдават към момента, са спад в продажбите на жилища, най-вече в Истанбул и Анкара, където се случиха последните атентати, и в оборотите на търговските центрове с 30-40%.

„Кофас очаква туристическата индустрия в Турция да пострада както заради средата, така и заради самоубийствените атентати и влошаването на отношенията с Русия. Това обаче е възможност за страната ни“, отбеляза Виденова.

По отношение на търговското партньорство между България и Турция южната ни съседка е на трето място в износа на България след Германия и Италия, като през 2016 г. засега се наблюдава лек спад спрямо 2015 г. Страната ни пък е на пето място по внос в Турция.

Положителният търговски баланс възлиза на 125,5 млн. евро за 2015 г. при общ стокооборот за 3 505 млн. евро за 2015 г. От 2008 г. досега българските дружества с турско участие почти се утрояват и възлизат на 6112 компании. По отношение на чуждестранните инвестиции Турция е на 13-то място в България като за 2015 г. сумата възлиза на 24,8 млн. евро.