Световен банков регулаторен орган зае твърда позиция за риска, който банките могат да поемат, а действията му ще нанесат удар най-вече върху онези кредитни институции, които държат огромни количества от финансови деривативни инструменти, съобщи Ройтерс.
Базелският комитет за банков надзор публикува методология, която банките в целия свят трябва да използват за изчисляване на коефициента си на ливъридж. Той измерва съотношението на капитала на банката спрямо всичките ѝ активи, включително заеми и деривативни инструменти.
През 2010 г. лидерите на 20-те най-големи икономики в света обявиха, че ще въведат коефициент на ливъридж от 3%, който ще бъде задължителен от 2018 г.
Някои държави вече въведоха подобен коефициент, но липсва съгласуваност в начина на изчисляването му, което затруднява инвеститорите при сравняването на банките.
Един от ключовите проблеми за комитета бе да сравни доколко счетоводните системи се различават в отношението си към деривативните инструменти. Правилата на американското счетоводство позволяват за изчисляване да бъдат използвани нетните позиции, но международните стандарти, използвани в Европа и извън нея, изискват използването на брутни позиции, които може да се окажат много по-големи.
От Базелския комитет обявиха днес, че са предпочели в изчисляването на коефициента на ливъридж да участват брутните позиции, така че банките с по-големи вложения в деривативни инструменти по-рано да надхвърлят заложеното ограничение.
Deutsche Bank бе една от кредитните институции, които изразиха опасения, че това може да се окаже недостатък за американските банки заради разликата в изчисляването.
„Това гарантира на инвеститорите и останалите акционери, че ще имат сравним показател за банковия ливъридж независимо от вътрешните счетоводни стандарти“, заяви Стефан Ингвес, председател на Базелския комитет и управител на шведската централна банка.
Коефициентът, предложен от комитета, включва и задбалансовите активи, докато някои национални съотношения ги изключват от изчисленията.
Изборът на брутните позиции ще бъде разглеждан като пореден опит да бъдат стимулирани банките да държат по-малко деривативни инструменти – класът активи, чиято непрозрачност разтревожи регулаторните органи по време на финансовата криза.
Анализатори вече заявиха, че когато периодът на консултации приключи и методологията бъде публикувана, банките ще попаднат под натиск за изпълняване на изискването от 3% коефициент на ливъридж доста преди 2018 г. или поне да покажат как ще успеят да го постигнат. През миналата седмица Великобритания обяви на банките, които попадат под регулаторния ѝ режим, че ще трябва да изпълнят изискването за коефициент на ливъридж от 3% незабавно.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Мароко сезира ФИФА за изваждането на Сенегал на финала
Президентът Румен Радев официално ще депозира оставката си днес
Стана ясно как Кейт Мидълтън е прекарала своя рожден ден
Защо технологичният свят смята, че американската мечта умира?
Защо следващите изтребители Dassault Rafale може да бъдат построени в Индия?