Световен банков регулаторен орган зае твърда позиция за риска, който банките могат да поемат, а действията му ще нанесат удар най-вече върху онези кредитни институции, които държат огромни количества от финансови деривативни инструменти, съобщи Ройтерс.
Базелският комитет за банков надзор публикува методология, която банките в целия свят трябва да използват за изчисляване на коефициента си на ливъридж. Той измерва съотношението на капитала на банката спрямо всичките ѝ активи, включително заеми и деривативни инструменти.
През 2010 г. лидерите на 20-те най-големи икономики в света обявиха, че ще въведат коефициент на ливъридж от 3%, който ще бъде задължителен от 2018 г.
Някои държави вече въведоха подобен коефициент, но липсва съгласуваност в начина на изчисляването му, което затруднява инвеститорите при сравняването на банките.
Един от ключовите проблеми за комитета бе да сравни доколко счетоводните системи се различават в отношението си към деривативните инструменти. Правилата на американското счетоводство позволяват за изчисляване да бъдат използвани нетните позиции, но международните стандарти, използвани в Европа и извън нея, изискват използването на брутни позиции, които може да се окажат много по-големи.
От Базелския комитет обявиха днес, че са предпочели в изчисляването на коефициента на ливъридж да участват брутните позиции, така че банките с по-големи вложения в деривативни инструменти по-рано да надхвърлят заложеното ограничение.
Deutsche Bank бе една от кредитните институции, които изразиха опасения, че това може да се окаже недостатък за американските банки заради разликата в изчисляването.
„Това гарантира на инвеститорите и останалите акционери, че ще имат сравним показател за банковия ливъридж независимо от вътрешните счетоводни стандарти“, заяви Стефан Ингвес, председател на Базелския комитет и управител на шведската централна банка.
Коефициентът, предложен от комитета, включва и задбалансовите активи, докато някои национални съотношения ги изключват от изчисленията.
Изборът на брутните позиции ще бъде разглеждан като пореден опит да бъдат стимулирани банките да държат по-малко деривативни инструменти – класът активи, чиято непрозрачност разтревожи регулаторните органи по време на финансовата криза.
Анализатори вече заявиха, че когато периодът на консултации приключи и методологията бъде публикувана, банките ще попаднат под натиск за изпълняване на изискването от 3% коефициент на ливъридж доста преди 2018 г. или поне да покажат как ще успеят да го постигнат. През миналата седмица Великобритания обяви на банките, които попадат под регулаторния ѝ режим, че ще трябва да изпълнят изискването за коефициент на ливъридж от 3% незабавно.


Община Варна е домакин на национална конференция за промяна на обучението в предучилищна възраст
ПБ: Оптималният срок за ВСС е юли, главен прокурор - през септември
Ограничения за стрелба над села възпрепятстват защитата от градушки
НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт
Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
Coach стана хит сред Gen Z, а Shein и Temu отварят „кутията на Пандора“
Siemens: Има нарастваща инфлация и ще се задържи известно време
Г. Захариев: AI печалбите засенчват войната в Залива
Л. Динев: Китай вече не копира Запада, а го изпреварва технологично
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
БАБХ спря от продажба над 500 кг храна от магазин в Хасково
Кокаин за 1,7 млн. евро е заловен на гръцкото пристанище в Пирея
МВР обясни защо не работи картата за катастрофите в страната
Проверяват Агенцията по вписванията по сигнал за изчезнали нотариални актове