Световен банков регулаторен орган зае твърда позиция за риска, който банките могат да поемат, а действията му ще нанесат удар най-вече върху онези кредитни институции, които държат огромни количества от финансови деривативни инструменти, съобщи Ройтерс.
Базелският комитет за банков надзор публикува методология, която банките в целия свят трябва да използват за изчисляване на коефициента си на ливъридж. Той измерва съотношението на капитала на банката спрямо всичките ѝ активи, включително заеми и деривативни инструменти.
През 2010 г. лидерите на 20-те най-големи икономики в света обявиха, че ще въведат коефициент на ливъридж от 3%, който ще бъде задължителен от 2018 г.
Някои държави вече въведоха подобен коефициент, но липсва съгласуваност в начина на изчисляването му, което затруднява инвеститорите при сравняването на банките.
Един от ключовите проблеми за комитета бе да сравни доколко счетоводните системи се различават в отношението си към деривативните инструменти. Правилата на американското счетоводство позволяват за изчисляване да бъдат използвани нетните позиции, но международните стандарти, използвани в Европа и извън нея, изискват използването на брутни позиции, които може да се окажат много по-големи.
От Базелския комитет обявиха днес, че са предпочели в изчисляването на коефициента на ливъридж да участват брутните позиции, така че банките с по-големи вложения в деривативни инструменти по-рано да надхвърлят заложеното ограничение.
Deutsche Bank бе една от кредитните институции, които изразиха опасения, че това може да се окаже недостатък за американските банки заради разликата в изчисляването.
„Това гарантира на инвеститорите и останалите акционери, че ще имат сравним показател за банковия ливъридж независимо от вътрешните счетоводни стандарти“, заяви Стефан Ингвес, председател на Базелския комитет и управител на шведската централна банка.
Коефициентът, предложен от комитета, включва и задбалансовите активи, докато някои национални съотношения ги изключват от изчисленията.
Изборът на брутните позиции ще бъде разглеждан като пореден опит да бъдат стимулирани банките да държат по-малко деривативни инструменти – класът активи, чиято непрозрачност разтревожи регулаторните органи по време на финансовата криза.
Анализатори вече заявиха, че когато периодът на консултации приключи и методологията бъде публикувана, банките ще попаднат под натиск за изпълняване на изискването от 3% коефициент на ливъридж доста преди 2018 г. или поне да покажат как ще успеят да го постигнат. През миналата седмица Великобритания обяви на банките, които попадат под регулаторния ѝ режим, че ще трябва да изпълнят изискването за коефициент на ливъридж от 3% незабавно.


Тъжна вест! Почина поетесата Ружа Велчева
Елхите във Варна вървят от 30 до 300 лева
Във Варна ще се проведе последното за годината събитие за събиране на стотинки
Почина един от най-популярните японски актьори
Радев отличи огнеборци и доброволци, участвали в овладяването на пожари през лятото
ЕС търси Меркосур, за да се конкурира със САЩ и Китай, но предлага малко
Турската лира остава стабилна, а икономисти очакват ново понижение на лихвите
Юанът става все по-използван при паричните преводи
Noventiq ускорява AI трансформацията в бизнеса с Microsoft Copilot и нова експертна специализация
Еврозоната бележи по-силен ръст от очакваното благодарение на вътрешното търсене
Tesla намали цената на Model 3 в Европа
Рембранд, Вермеер или Ван Гог – изберете сами
Audi готви още една изненада
Политик предложи премахване на червения светофар и знаците на пътя
Малка кола на старо с автоматик – ето 4 сигурни предложения
Уран във водата на Харманли, жителите ще разчитат на водоноски
Мъж е в болница след побой от 73-годишен в Казанлък