Краят на паричните стимули - големият шок за пазарите

Доказателство за устойчивост. Това е, което изпъква като основна характеристика на пазарите, а краткотрайните неуспехи в крайна сметка осигуряват добри възможности на инвеститорите за покупки.

В условия, в които всеки се притеснява за следващото опъващо нервите събитие, последните 12 месеца бяха белязани от пристъпи на смут и прогнози на мрак, които се оказаха не толкова дълготрайни, колкото се очакваше, пише FT в анализ.

Последните събития около Brexit и проблемите на италианските банки с “лошите” кредити също не успяха да хвърлят кой знае колко дълга сянка на пазарите. S&P 500 в крайна сметка отчете нов рекорд, а FTSE All World index се повиши с 18% от най-ниското ниво, достигнато през февруари, изтъква изданието.

Една от очевидните причини за кратковременните шокове на пазарите е експанзивната парична политика на централните банки, макар и редица анализатори да вярват, че лимитът й вече е достигнат.

И така – добре дошли в инвестиционния свят, който се намира в силно земетръсна зона, посочва изданието. Пазарните трусове са вече рутина и малцина мислят, че някога ще се случи наистина голямо земетресение. Тестването на устойчивостта на пазарите обаче изисква съвсем различен подход в сравнение с този от кризата през 2008-2009 г., пише още в анализа.

Осемте години на строги икономии и продължителен спад на лихвите и доходността по държавните облигации не успяха да осигурят устойчив икономически растеж. Оттук трябва да се търси и произхода на популистките политики на фона на постоянните призиви за фискални стимули. Канада например се ориентира в тази посока, каквато заявка дава и кандидатът за президент от Републиканската партия в САЩ Доналд Тръмп.

В същото време пример за разнообразни експерименти през последните две десетилетия е Япония, където се разгорещява дебата за т.нар. “хеликоптерни пари” - бюджетният дефицит се финансира от постоянно нарастване на паричната база на централната банка, а не чрез държавни облигации.

От 160 мениджъри на различни инвестиционни фондове, анкетирани от Bank of America Merrill Lynch този месец, 39 на сто смятат, че в следващите 12 месеца ще има нови парични стимули.

Същевременно за по-широката глобална икономика фискалните стимули чрез разходи за инфраструктура, ваучери за потребителите и/или някаква комбинация от намаляване на данъците би имало по-голям ефект върху растежа и ръст на инфлационните очаквания, посочва се в анализа на изданието. Анализатори пък се питат колко още стимули ще са необходими, за да бъдат убедени инвеститорите, че сегашната политика изобщо работи.

Заради ниската доходност от акциите и облигациите през последните години големите институционални инвеститори изливат милиарди в алтернативни активи и драстично увеличават портфейлите си от инструменти с фиксирана доходност. Резултатите – евентуално затягане на паричната политика и знак за разхлабване на строгите икономики ще предизвика паническо бягство от онези икономически сектори, които в момента се представят най-добре.

Точно това може да е шоковото събитие, което да предизвика дългосрочна буря на пазарите, заключава изданието.

Поне засега промяната на посоката от парични към фискални мерки за подкрепа на икономиката изглежда само на думи. Не може да се изключи напълно обаче масово излизане от доходните инвестиции, към които в момента всички се стремят.  Тогава можем само да се надяваме, че пазарите отново изпитват поредния си тремор, а не са разтърсени от голямо земетресение, пише изданието.