Само 18% от домакинствата у нас са топлоизолирали жилищата си

Само 18% от българските домакинства са поставили външна топлоизолация на домовете си, посочва се в анализ на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от БТА.

В градовете 40 на сто от жилищата са с монтирана енергоспестяваща дограма, а 41 процента имат и външна изолация. В селските райони обаче по-малко от 4 на сто от домовете имат енергийно ефективни прозорци и изолация, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), ползвани в анализа.

От центъра подчертават, че няма данни каква част от общото потребление на енергия у нас се ползва за отоплението на жилищата. В Полша например около две трети от потребената електрическа енергия е за отопление. Ето защо изборът на енергийно ефективен и чист източник може да има голямо влияние върху разходите на едно домакинство, както и да намали парниковите емисии, отбелязват експертите.

Според изчисления на Европейската комисия жилищата в градовете могат да произвеждат от собствени източници средно по 1600 кВтч електроенергия на квадратен метър жилищна площ годишно, което се равнява на 30 процента от средното им потребление. Същевременно от националната статистика се вижда, че само 1,5%, или 30 629 от общо 2 060 745 жилищни сгради в България, са имали монтирани слънчеви панели в началото на 2011 г. Повече от
половината от тях - 60 процента, са в градските райони.

Най-много слънчеви панели - 87 процента, са монтирани в еднофамилни къщи, а най-висок е делът на сградите със слънчеви панели сред държавните и общинските сгради.

От оценката на Еврокомисията става ясно, че Европейският съюз е изпълнил наполовина поставените цели за намаляване на потреблението на енергия. Ако се поддържа сегашното темпо, потреблението ще намалее само с 9 процента до 2020 г., а не с 20%, както е заложено по план, посочва се в доклада.

В България въвеждането на изискванията на законодателството на ЕС в тази насока се бави - въвеждане на изисквания за енергийна ефективност на нови и стари сгради; осъществяване на редовни проверки на отоплителните и охладителните системи; сертифициране на всички сгради и създаване на правила, които да осигурят, че до 2021 г. всички нови сгради ще имат почти нулево потребление на енергия, пише още в документа.

Според експертите въвеждането на тези мерки изисква съществен финансов ангажимент от страна на правителството, производителите и българските граждани, поради което държавните институции избягват налагането им.