IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Експерт: Отговорност за строителния проект ще носят консултантите след промените в ЗУТ след първо четене

Идеята за промяната в ЗУТ е да има кой да върне парите и да поеме съответната административна санкция, ако има грешки, посочи Георги Шопов

17:47 | 01.08.22 г.
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Съгласно промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) всеки строителен проект ще се проверява не от консултантската фирма, след това от общината, а после от ДНСК, а само от консултантската фирма, която ще носи и отговорност. Това обясни по повод приетия от Народното събрание на първо четене законопроект за промени в ЗУТ на доскорошната управляваща коалиция направи в предаването „Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи.

Той обясни, че идеята за промяната е да се носи материална отговорност, както е по света, през застраховка на консултантските фирми.

„Досега бяхме в режим три пъти да се проверява едно и също нещо без носене на отговорност, посочи Шопов. – Един път проектът се проверяваше от консултантската фирма, след това от общината и след това от ДНСК. Абсурд е, че едно и също нещо се проверява от три инстанции и нито една от тях не носи отговорност.“

Той подчерта, че за обществото е важно някой да носи отговорност, да има кой да върне парите и да поеме съответната административна санкция, ако има грешки.

„Често главните архитекти казват – ние носим отговорност за всички строителни разрешения. Това не е така. В закона е разписано, че глобата за тях е от хиляда до 5 хиляди лева. Представете си – издава се грешно и непроверено строително разрешение, строителният предприемач събира от граждани пет милиона лева и ги вкарва в един обект, след това прокуратурата или ДНСК спират този обект и той никога не може да стане използваем. Така обществото е загубило пет милиона лева, а глобата е хиляда или пет хиляди лева“, даде пример Шопов.

Строителният предприемач е категоричен, че при грешка – без значение злонамерена или случайна, трябва да има кой да върне парите и гражданинът да си купи апартамент на друго място.

Пример за блокирана сграда председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи даде със сграда на "Артекс", в която има вложени милиони лева и, въпреки нейната законност, вече пета година не може да се ползва от обществото.

Според Шопов най-важната причина за бавното издаване на разрешения за строеж е, че администрацията се е нагърбила да проверява неща, които не е необходимо да проверява и не са ѝ свойствени. „Тя трябва да проверява само важното – етажността на сградата, отстоянията, засенчванията“, заяви той.

Във връзка с приетия на първо четене законопроект за промени в ЗУТ, с които да се облекчи административния режим, при който собственици на сгради в урбанизирани територии могат да изграждат ВЕИ инсталации за собствени нужди, Шопов посочи, че строителните предприемачи подкрепят тези изменения макар да не са засегната страна.

„Сега действащата нормативна база не е рационална. Строителното разрешение за една будка изисква да се преминат същите стъпки, както при един небостъргач или мол. Това спъва дребния бизнес и инициативата на самия гражданин. Крайно време беше за облекчаване в режима, така че всеки, който иска ВЕИ инсталация, да може да си я постави“, каза експертът.

Ще отпадане ли изискването едностайно жилище, което е с посока само север да се категоризира като ателие? Започна ли намаляване на административната тежест в строителството? Ще се освободят ли главните архитекти от несвойствени функции?

Целия разговор може да гледате във видео  материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:53 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още