IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Здравко Попов: Двуполюсният свят е остарял модел на световния ред

САЩ и Русия имат различна визия за бъдещия свят и сега тези визии се сблъскват остро, коментира президентът на Института за публична политика

09:45 | 25.09.22 г. 4

Западът трябва да има диференциран подход към държавите в т.нар. "незападен" свят, защото те имат съвсем различна визия за бъдещето. Русия има изгода да върне двуполюсния свят, но това е остарял модел на функциониране на световния ред и сигурност и не съвпада с интересите на Индия и Китай, които станаха това, което са, със своята икономическа сила, в един либерален, мрежов свят. Ако те не функционираха в такъв свят, нямаше, може би, да са Индия и Китай във вида, в който ги виждаме днес. Тези страни имат малко по-различно виждане за бъдещето на света и мястото си в него. Това каза проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria.

САЩ и Русия имат различна визия за бъдещия свят и тези визии в момента се сблъскват остро. САЩ виждат света като мрежов - на взаимоотношения и конкуренции, каза гостът. 

“В този мрежов свят САЩ имат силно присъствие и водят спрямо Русия с 60% надмощие. Русия вероятно разбира, че тази форма на свят изобщо не е изгодна за нея, защото това прави невъзможно съперничеството и конкуренцията. Тя иска да се върне към т.нар 2.0 - двуполюсен свят. Защото това означава някаква преинтеграция на държави и преформатиране”, отбеляза Попов. 

Русия си иска сферите на влияние. Двуполюсният свят им дава възможност да намалят огромната разлика, която е 60:40 в полза на САЩ. Възможност да я нямалят до 20-30 процента за САЩ, ако светът е двуполюсен, обясни събеседникът. “За това се хвърлят огромни усилия от страна на Русия за създаване на “незападен” свят чрез организации като БРИКС (Бразилия, Руската федерация, Индия, Китай, Република Южна Африка), като ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество)”, допълни той.  

Интересен обаче е въпросът дали един двуполюсен свят е в полза на Китай или за него има повече полза от един по-мрежов свят, подчерта дипломатът. “За това можем да говорим за трета визия, която не е чисто мрежова, не е и двюполюсен свят на блокове. Това е и тезата, която непрекъснато чуваме от Китай - за един многополюсов свят. Което е различно”, посочи той. 

“Тази разлика между двуполюсен и многополюсен свят би трябвало да се има предвид, когато се работи поотделно с Русия и с Китай и да не се дава възможност тези две визии да се слеят в един момент срещу САЩ и Запада”, каза Попов. 

Важно е да се осъзнае, че е трудно и защо е трудно да се възстанови двуполюсния модел и блоковото разделение, познато от Студената война, отбеляза той. “Това не може да се случи, именно поради високото развитие на страни като Китай, Индия, Туриця, които виждат по друг начин своето бъдеще. Те не виждат непременно своето бъдеще, като част от един блок. Това за тях, за националните им интереси, не е успешен и изгоден проект”, коментира той. 

Това, което събира тези страни с Русия е “някакво общо съвпадение на нежеланието САЩ да доминира глобално и опитът им в някакъв смисъл да ограничат хегемонията и влиянието на САЩ върху света”, смята Попов. 

“Обединява ги негативното отношеине към Запада, но те се разминават в позитивните си сценарии и проекти за бъдещето. Именно това разминаване прави невъзможна руската идея за двуполюсност на света”, допълни той. 

Понякога можем да видим “доста семпли геополитически интерпретации, в което са навързани Русия, Китай, Индия в един общ полюс”, обърна внимание гостът. “Аз мисля, че това не е вярно”. 

Организации като ШОС, например, маркират “действително един, алтернативен на Запада, свят, но вътре в него има различни алтернативи и следователно той не може да се мисли като хомогенен свят, по подобие на хомогенността, която все пак се носи от идеята за Западна цивилизация - Америка, Канада, Европа. Това е нещо хомогенно. То е организирано хомогенно. То е подчинено на общи принципи и ценности, включително и на нормативни, правни норми на съвместен живот”.

“Тази хомогенност не трябва да се пренася, просто така, като с отрицателен знак, на Изток. На Изток има много, много различия, което прави невъзможно изграждането на хомогенен, огледален, алтернативен свят на Запада. По-скоро става дума за различни сценарии, по които големите играчи в Източния свят гледат на света като цяло. И това прави светът различен. Това не е просто гледната точка на Москва: "Дайте да се обединим всички срещу Западния свят!". И за това тези играчи са интересни за анализ - Саудитска Арабия, Индия, Виетнам, Индонезия, Китай…”, коментира Попов.

Ескалацията на войната и въвличането на обществото с частичната мобилизация, предприета от Путин, говори за това, че прогнозите и плановете от преди няколко месеца не са се реализирали според очакванията, но също и за вече по-мащабни планове на Русия, каза още той. Мобилизацията на 300 000 запасняци съвпада с обявяването на референдум в четири области - Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска. Ако тези референдуми се окажат с преобладаващо количество гласове в полза на присъединяването на тези територии, това означава, че от момента на обявяването на резултатите и признаването им от страна на Москва, тези територии могат да бъдат третирани като Руската федерация и военните действия преминават в друг режим.

"В съзнанието на обикновения руски човек идеята за държавата е много пряко свързана със състоянието на война и на това се разчита. Това не е страна, в която войната е една екзотична ситуация. Ние, европейците, имаме друго разбиране. Там се разчита на тази историческа идея, че Русия е свързана с победи и Отечествени войни. За това този наратив се пуска в употреба, за да възстанови някакви митове и подпрагови състояния на обикновения руснак, относно това, което се прави в момента", каза Попов. 

Относно възможността за вътрешна съпротива от страна на руските граждани срещу мобилизацията гостът каза, че тук възниква въпросът как ще се третират всички съпротиви. “Всеки протест срещу действията на властта, която е в момента, може да се интерпретира като действие срещу държавната сигурност и хората да бъдат подведени под наказателна отговорност, включително за дезертьорство”, коментира гостът.

За очакванията за развръзка на конфликта между Русия и Украйна той каза, че “ще текат два вектора”, като от една страна стои възможността да се извърши някакъв опит за смяна и вътрешен преврат, но подчерта, че това “няма да стане просто от улицата”. “Но има апелиране към някакво здравомислие на военния елит на Русия, към някакво здравомислие на руския политически елит, който вижда по друг начин мястото на Русия в света и опасността, която съществува да се случи Афганистанския синдром - да се потъне в една война, която да продължи с години, да се изчерпят ресурси, да има много жертви от руска страна”. 

“Това е единият вектор, който ще зрее. Но този вектор няма да е силен, ако го няма другия вектор - на постоянна подкрепа, на постоянно инвестиране с въоръжение, със средства в Украйна, увеличаване на нейния потенциал, вероятно и с участието на много чуждестранни  доброволци и т.н. И двата вектора трябва да се развият до степен, в която този, който взима крайните решения, да бъде омиротворен и отстранен, отбеляза Попов”.

Имат ли потенциал Турция и арабските страни да създават баланси между Изтока и Запада? Защо отношението на Китай към Тайван е “бивалентно” - едновременно въвеждане на армията в готовност за 2027 година и оставяне на отворени врати за потенциално мирно разрешаване на проблема? “Историческа неизбежност” ли е присъединяването на Тайван? Как Китай се опитва да работи с Европа и да отстоява своето място на геополитическата сцена? Търси ли Китай “други входове и пролуки, за да продължи да работи и влияе в Европа”? Как “дори една малка България” се оказа важна за Китай и правят ли се опити за политическо влияние чрез контакти с български политически партии? Симптом ли е това, “че има някакъв опит да се създаде един по-ясен полюс в България, който да не е просто свързан с идеята за Русия, но и за някакво присъствие на друга голяма страна, която показва желанието си да влияе”? Има ли и други сигнали, че чрез български политически сили се работи в посока преструктуриране на европейското пространство и да се държи Европа разделена и по-близо до двуполюсния модел, отколткото до мрежовия в търсене на начини Европа да се разпадне?

Вижте целия коментар във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.

Последна актуализация: 09:46 | 25.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Bloomberg TV виж още

Коментари

4
rate up comment 4 rate down comment 1
khao
преди 2 месеца
До: DS66 колко пъти са те изпускали на глава като малък ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 1
khao
преди 2 месеца
до средата на статията са общи приказки за пред пенсионерския клуб, натам не мисля да си губя времето... с алабалистиките на някво феодално страрче!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 7 rate down comment 1
Скъсана_Ушанка
преди 2 месеца
Какая визия у России, у нас на наши паcpaни га щи визии делаем?? Хаха, ета шутка! Мьi живьом в бедност и мизерия, но на других визии предлагаем?? Автор сошел с ума!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 10
DS66
преди 2 месеца
Азия е много напреднала индустриално, там има индустрия, при другите няма, включително и Русия е слаба индустриално. Единственния вариант е другите да влязат в съюз през НАТО, на атлантически принцип и да започнат индустриализация на икономиките си, това нещо без Русия в съюза не може да стане. САЩ нямат полза от слаба Русия и слаб ЕС, затова този съюз тярбва да е по балансиран и по справедлив примерно от стария ЕС. Няма вариант за друг модел, който да е устройчив дългосрочно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още