Ще се коригира ли заложената макроикономическа рамка на бюджета в приходната част?

Заложената макроикономическа рамка в Бюджет 2023 следва да се коригира, тъй като ръстът на икономиката едва ли ще надхвърли 1,5%, а инфлацията може да бъде по-ниска от планираната. Това коментира в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и председател на Европейския икономически и социален комитет.

По думите ѝ проектобюджетът за 2023 г. отразява основната препоръка на АИКБ за дефицит от 3%, както и отчасти предложения за намаляване на разходите за държавната администрация, намаляване на капиталовите разходи и допълнителен дивидент за държавните дружества.

"Много ни притеснява, че приходната част предвижда 4,7 млрд. приходи над това от миналата година – миналия месец служебният министър предвиждаше 3,5 млрд. по-малко приходи от новия бюджет. Изпълнението на бюджета ще бъде доста напрегнато, тъй като може да възникнат допълнителни разходи или да не се изпълни приходната част в този размер. Тогава ще трябват буфери и много се надяваме да са предвидени такива, които ние виждаме в оптимизиране на държавната администрация", посочи Милена Ангелова.

Тя съобщи, че според АИКБ трябва да се направят промени и при определянето на цените на електроенергията за битовите потребители, като субсидията да не бъде еднаква за всички, а да е целева и да зависи от класификацията по енергийна бедност.

От работодателската организация очакват спад на инфлацията заради политиката на вдигане на лихвите на централните банки. „Добър знак в бюджета е, че се запазва данъчната политика, но изискването за касово приключване всеки месец няма да може да изпълни целта за изсветляване на икономиката, а само ще създаде допълнителна бюрократична тежест“, коментира Милена Ангелова.

Ангелова посочи, че промените във веригата на доставки, енергоносителите и вноса на горива са основни предизвикателства пред икономическия растеж на България, но в краткосрочен план най-голямо притеснение поражда въвеждането на стандартите за нефинансово отчитане в ЕС от 1 януари 2024 г., които ще засегнат малките и средни предприятия. „Директивата за отчитане на устойчивостта се отнася директно само за големи компании, но когато такава компания има МСП в своята верига, тя ще изисква отчети и от тях. Българските компании не са готови за такива отчитания, защото не са били предупредени, и в момента нямат капацитета или яснота какво точно ще се изисква от тях“, даде пример тя.

Според Даниела Пеева, председател на ръководството на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите и председател на Националната комисия по корпоративно управление, най-важно за инвеститорите в България е да се чувстват комфортно и таксите, които плащат за трансакционните разходи, свързани с инвестициите, да са ниски и това трябва да е решение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"Особено българските компании са изправени пред много големи предизвикателства. Неясни са съдържанията на стандартите, а директивата за отчитане на корпоративната устойчивост все още не е имплементирана в законодателството. От 2024 г. листваните компании трябва да започнат отчитането си – в същото време нямаме нормативна уредба в България. Виждаме липса на капацитет", е мнението на Даниела Пеева. Тя посочи, че бордове на компаниите не са готови и няма изградени стратегии, защото няма ясни правила.

По думите на Милена Ангелова към март тази година няма информация от малките и средните предприятия в България за някое, което да е готово, а и в асоциациите също нямат яснота по въпроса.

„Другият проблем е, обясни главният секретар на АИКБ, че фирмите все още не се знаят точно каква част и по какви критерии трябва да изпълнят. – Не е известно все още и как ще се извършва контрол над отчетите на МСП, като в момента се изготвят два различни стандарта за листваните на борсата компании и за компании, части от веригата за доставка.“

Защо продължава да расте щатът в държавната администрация? Какви са добрите практики за отчитане на фирмите и може ли България да направи своя платформа? Повече по темите и за лекторите на предстоящата Международна конференция за корпоративно управление и декарбонизационна трансформация може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.