Как главницата и лихвеният процент влязоха в класната стая

Сряда по обяд. Час по финансова грамотност с тема „Лично финансово целеполагане“ в 95-о СОУ „Проф. Иван Шишманов“ в София. Към учениците е отправен следният въпрос: какво е студентски заем? Елементарно на пръв поглед запитване, което обаче вместо отговор получава друг въпрос от класа: „Ама то не се ли казва студентски кредит?“.

В училище винаги ни учат, че срамни въпроси няма – щом не знаеш, питаш. И макар че този въпрос също спада към тази категория, когато е зададен от ученик в 10 клас, и то с профил „Икономика и туризъм“, очевидно някъде в системата има сериозен проблем, който води до критични пропуски за поколението, което съвсем скоро ще трябва да взима самостоятелни решения за бъдещето си, включително финансовото. 

Именно затова за втора поредна година се провежда и програмата „Разумни финанси“ в рамките на проекта „Знания, които променят живота“ (LifeChanger) на организация Junior Achievement и застрахователната компания MetLife, финансиран от Фондация MetLife. Проектът тази година включва 15 класа от 20 училища в София, Пловдив, Варна, Бургас и Пазарджик, като акцентът е върху неикономически гимназии.

Какво е пасив и какво актив в един бюджет, какво представлява балансираният бюджет? Каква е разликата между кредитна и дебитна карта? А какво е главница и лихвен процент? Това са само малко част от въпросите, които в продължение на 10 учебни часа се разглеждат от учениците и с помощта на доброволците от MetLife.

„Оформянето на личен бюджет е важно от гледна точка на планирането. Няма особено затруднение по която и да е тема, но учениците нямат практика и е логично това да е така на този етап на развитие“, коментира Миглена Анева, DSF Executive в MetLife, която води часа в 95-о СОУ.

„Покупките с кредитна карта, кредитиране на семействата им или пък студентските заеми са неща, за което е добре да знаят, за да могат да се възползват от достъп до добро образование“, допълва тя. „Така те ще могат да взимат добре информирани решения, да помагат вкъщи за решаване на това кое е разумното и да си направят планирането, така че накрая да не бъдат разочаровани. Едно неправилно взето решение на този междинен етап може да им даде грешна посока на бъдещето“.

Според нея би било добре в системата на българското образование да се въведе доброволен предмет по финансова грамотност, започвайки от ученици след 10 клас. „Те са по-ориентирани към това какво биха искали да им се случва, най-вече в частта образование“.

Според нея проектът с JA зависи от проактивното участие на учителите за развитие на знания и умения у учениците, които те да им дават извън часовете по инициативата, които са крайно недостатъчни. „Те предоставят само една малка част от това учениците наистина да имат информация и следователно да взимат информирани решения занапред“.

По принцип учителите нямат друг ангажимент в рамките на проекта освен, заедно с директорите на училищата, доброволно да предоставят часове за обучението по финансова грамотност. Може би затова преподавателят, който присъства в конкретния час не изглежда толкова заинтересована от темата и начина на представяне на информацията. Това обаче от своя страна донякъде намалява и дисциплината, и интереса сред самите ученици. Тя споделя, че подобни проекти са хубави, но когато са по-практически настроени, например чрез предлагане на стажове. Доброволците обаче не са учители, коментира тя, оставяйки впечатлението, че подобни външни инициативи могат да се възприемат като заплаха и подценяване на собствените им усилия. А идеята е, че проектът е в помощ на учениците и допълва усилията на учителите за създаването на едно по-успешно и отговорно поколение. Именно този начин на мислене също трябва също да се промени.

Наистина много важна е стиковката между JA, като неправителствена образователна организация, МОН, като базата, училищата, в които могат да се случват такива проекти, и подкрепата на бизнеса, от страна на MetLife, които отделят както финансов ресурс, така и чисто човешки, коментира Светослава Стоянова, PR мениджър на неправителствената организация. „JA успява да създаде точно този мост между образованието и бизнеса, за който всички казват, че е счупен или го няма изобщо – той не само съществува, но и работи много добре в програмите и инициативите на JA България“, допълва тя.

Както и първото издание на проекта, така и второто ще завърши с инициативата „Финансов иновационен лагер“, който ще се проведе на 25 март в София Тех Парк и в който ще участват най-добре представилият се ученик от всяко от 20-те класа в 15-те училища. Те ще бъдат разделени на 4-5 отбора, които помежду си не се познават, като ще им бъде предоставен финансов казус. В екипна работа те ще трябва да намерят най-доброто решение, а после да го представят пред жури с представители на двете организации. Най-добрите идеи ще бъдат поощрени с награди. През април, когато е международният месец на финансовата грамотност, ще има мини финансови иновационни лагери във всяко от училищата, като в екипите ще бъдат поканени за участие и родители.

Светослава Стоянова споделя, че от края на миналата година JA е стартирала национално проучване на финансовата грамотност на учениците от първи до 12 клас. Проучването е в партньорство и по методологията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като техни експерти провеждат това проучване с извадка от 200 училища в България. „Резултатите трябва да бъдат оповестени до месец-месец и половина, така че ще има реално замерване на нивото на финансовата грамотност от 1 до 12 клас“, споделя тя.

Проектът “Знания, които променят живота“ (Life Changer) се реализира в рамките на образователната програма MetLife Life Changer на Фондация MetLife, която е насочена към подпомагане на младите хора да изградят разбиране за основите на финансовия мениджмънт, да повишат финансовата си грамотност и да придобият умения за управление на финансовите средства, което ще им помогне да вземат релевантни решения в бъдеще. Проучвания показват, че 16–17-годишните младежи са целевата група, която има най-голяма нужда от специална подготовка по финансова грамотност, тъй като те съвсем скоро ще излязат на трудовия пазар.