Димитър Чобанов: Мерките за подпомагане няма да свалят цените в страната

Покачването на цените в страната ще създаде натиск върху бюджета и пазара на труда. В същото време връщането на разходите на част от бизнеса, направени заради скъпата електроенергия, няма да върне цените надолу. Това заяви пред БГНЕС икономистът Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономиката и политики към УНСС. Според него трябва да бъдат отпускани конкретни помощи заради покачването на конкретни разходи.

Пандемия, скъпи енергоносители и висока инфлация 

Промяната в цените и тяхната трудна предвидимост е нещо, което е свързано с повишаване на общата несигурност и общият риск в икономиката.

„За хората, особено с фиксирани доходи, е ясно, че тяхната покупателна способност може да намалее. В началото на годината растежът на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор, както и на икономиката като цяло, изпреварваше темпа на инфлация. Процесите на увеличаване на държавните разходи, пенсии и заплати допринесоха за това инфлацията да бъде по-висока и ще продължават да допринасят за това“, отбеляза Чобанов.

Той прогнозира, че хората, виждайки значителното покачване на цените, по-голямо от това, с което сме свикнали през последните години, ще реагират. Това ще създаде натиск и върху бюджета, и върху пазара на труда за ръст на заплатите. 

„Тази ситуация няма да бъде добра нито за работодателите, нито за работниците, тъй като техните интереси по някакъв начин ще трябва да се срещнат. Не е ясно при тези нараснали цени на енергийните източници дали работодателите биха могли да си позволят изобщо да поддържат някаква дейност, което може да създаде натиск върху пазара на труда.

В момента виждаме нисък процент на безработица, но заетостта не е започнала толкова ясно да се възстановява от събитията от миналата година, пък и част от тях продължават, каза Чобанов във връзка с противоепидемичните мерки.

Мерките за подпомагане

Предлаганото връщане на разходите на част от бизнеса, които той е направил за скъпото електричество, няма да върне цените обратно.

„Те вече са се повишили и ще продължат да се повишават. Осигурява се ресурс за част от бизнесите за сметка на всички данъкоплатци. Да, те са част от най-големите данъкоплатци и имат принос в големите държавни приходи, но за обикновения потребител какво би означавало да се вземат пари от него и да се дадат на производителя на каквито и да са потребителски стоки, при положение че тези цени са високи и продължават да растат? Дори да получават пари, производителите няма да спрат да повишават цените“, заяви икономистът.

Според него предприемането на мерки за постоянно подпомагане не е приемливо.

„Социално уязвимите групи трябва да бъдат подпомогнати допълнително, ако има нужда от това. Конкретни помощи, които са свързани с покачването на конкретни разходи. Може би някакъв тип ваучери за електроенергия или отопление. За най-бедната част от населението и сега ги има“, каза икономистът.

За настоящата ситуация въздействат множество фактори, които са извън българската икономика. Ние като малка и отворена икономика трудно можем да направим нещо, което да противодейства на една тенденция в целия ЕС.

Трудно възстановяване, още по-трудно догонване

Прогнозите на повечето официални институции, сред които Министерството на финансите, показват, че през 2021 г. България няма да възстанови напълно спада от 2020 г.

Димитър Чобанов обърна внимание на факта, че повечето прогнози за висок икономически растеж на страната ни не отчитат галопиращите цени на енергоизточниците.

„Използването на малко по-актуалните данни ще промени прогнозите за растеж в негативна посока“, каза  той.

На въпрос дали настоящият икономически растеж е достатъчен, за да може България да се опита да догони част от страните в ЕС, анализаторът казва: „Румънците не само ни изпревариха, но и се отдалечават от нас. Българската икономика расте, но не с толкова бързи темпове, които да позволят тази така желана конвергенция“.

Реалната покупателна способност е един от показателите за конвергенцията, които Еврокомисията следи неофициално.

„Ние се намираме все още на 55% от средното за ЕС ниво. Неофициално границата, за да може една държава да се присъедини към т. нар. „клуб на богатите”, е около 70%. Все още сме далеч от нея. Темпът на растеж на България за момента не изглежда достатъчно висок , за да можем бързо да се доближим към тези желани 70%”, подчерта Чобанов.