Глобиха адвокати със 150 хил. лв. за недобросъвестна търговска практика*

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция от 50 000 лв. на „Си Ем Ес Камерън Маккена” ЕООД, гр. София, две имуществени санкции от 30 000 лв. на „Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати” ЕООД, гр. София и „Си Ем Ес Райх–Рорвиг Хайнц” ЕООД, гр. София и имуществена санкция от 40 000 “Ди Ел Ей Пайпер Вайс-Тесбах – Клон София”, съобщиха от регулаторния орган.

Събраните от комисията данни показват, че, без да са адвокатски сдружения, санкционираните предприятия предлагат типично адвокатски услуги, пряко или опосредено чрез български адвокати, в качеството им на подизпълнители.

КЗК счита, че предлагането на адвокатски услуги от страна на търговски дружества, чрез използването на имената на известни чуждестранни кантори, представлява недобросъвестно поведение, тъй като по този начин се заобикаля приложението на разпоредбите на Закона за адвокатурата (ЗА) спрямо поведението на ответните страни. Това дава възможност на предприятията и техните представители да не спазват задълженията на адвокатите и да извършват действия, за които биха били подведени под отговорност за нарушение на ЗА.

Анализът сочи, че принципно, ако биха желали да се съобразят с националното законодателство и да се регистрират като адвокатски сдружения, респ. като български или чуждестранни адвокати, ответните страни биха могли да го направят безпрепятствено.

Комисията за защита на конкуренцията приема, че поведението на четирите дружества противоречи на добросъвестната търговска практика, по смисъла на чл. 30 от ЗЗК и следва да бъде санкционирано и преустановено.

От санкционираните адвокатски кантори обявиха, че ще обжалват решението на комисията. Според тях КЗК се е произнесла по казус, който не е от нейната компетенция, тъй като Законът за адвокатурата не регламентира адвокатската дейност като стопанска дейност, а Законът за защита на конкуренцията, от своя страна, урежда отношенията между стопански субекти, „каквито адвокатските кантори по смисъла на нито един закон не са“.

„Непълнотите в който и да е закон, в случая на Закона за адвокатурата, не могат да бъдат основание за обосноваване на административна отговорност, още повече при наличие на норми на Европейските директиви, които изрично уреждат възможността за съвместна практика на адвокати във всяка държава-членка на ЕС под наименованието, използвано в държавата по произход“, казва от адвокатските фирми.

*Актуализирано към 15:50 часа