IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ОИСР очаква забавяне на ръста на българската икономика до 1,7% през 2023 г.

Организацията продължава да очаква страната ни да влезе в еврозоната в началото на 2024 г. и не предвижда световна рецесия, а значително забавяне на растежа

13:06 | 22.11.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: EPA
Снимка: EPA

Енергийните пазари остават сред значителните рискове за влошаване на тази перспектива. Европа измина дълъг път, за да попълни резервите си от природен газ и да ограничи търсенето, но тази зима в Северното полукълбо със сигурност ще бъде предизвикателство. Ситуацията може да се усложни още повече през зимата на 2023-2024 г., тъй като попълването на газовите резерви може да се окаже по-трудно през следващата година. По-високи цени на газа или откровени прекъсвания на доставките на газ биха довели до значително по-слаб растеж и по-висока инфлация в Европа и света през 2023 и 2024 г.

Повишаването на лихвените проценти също ще създаде много предизвикателства и рискове. Погасяването на дълга ще бъде по-скъпо за фирмите, правителствата и домакинствата, които имат дългови задължения с променлив лихвен процент, или при поемането на нов дълг. Особено загрижени от ОИСР са  за държавите с ниски доходи, над половината от които вече са в затруднено положение (или с висок риск от такова) и сега са изправени пред затягане на финансовите условия. Обезценяването на валутата спрямо щатския долар в много от тези държави и в нововъзникващите пазари засилва тези рискове.

Войната на Русия срещу Украйна задълбочава и глобалната продоволствена несигурност, като оказва натиск върху цените, доставките и достъпността на храните. Някои от най-уязвимите хора по света са изправени пред най-голям риск от продоволствена несигурност, а много правителства не разполагат със средства за справяне с този проблем. Поддържането на отворените пазари и движението на селскостопански стоки, както и предоставянето на добре насочена помощ, трябва да бъде първостепенен приоритет, за да се избегнат по-нататъшни хранителни смущения и глад в много от тези страни.

Политики за по-силно възстановяване

Политиците трябва да предприемат смели политически действия, за да се справят с тези трудни времена. В допълнение към паричната и фискалната политика е време правителствата да се върнат към структурните политики, за да се справят с някои от най-неотложните настоящи проблеми.

На първо място, задължително е да се инвестира в енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки. За да предотвратят прекъсванията в енергийния сектор, много държави временно се връщат към по-замърсяващи и емитиращи въглерод енергийни източници. Въпреки това високите цени на енергията и опасенията за енергийната сигурност насърчават правителствата и фирмите и да диверсифицират енергийните източници и да увеличат инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Укрепването на енергийните мрежи и инвестирането в енергийна ефективност и зелени технологии ще трябва да заемат важно място в политическите програми, за да се гарантира постигането на целите за нулеви нетни емисии.  

Второ, правителствата трябва да поддържат пазарите отворени. Това ще засили конкурентния натиск и ще спомогне за облекчаване на ограниченията в предлагането. За разлика от това, провеждането на протекционистични политики би било сериозна пречка за много страни, особено за най-бедните в света, и би навредило значително на световната икономика.

Трето, насърчаването на заетостта е от съществено значение за стимулиране на потенциалния растеж и за постигане на по-силно и по-приобщаващо възстановяване. Например правителствата следва да работят за намаляване на разликите в равнището на заетост между мъжете и жените в страните, където тези разлики остават големи. Инвестирането в умения също е от съществено значение, за да се противодейства на загубите на човешки капитал, настъпили по време на пандемията, особено за най-уязвимите, и да се преодолеят постоянните и нововъзникващите проблеми с недостига на умения, пред които са изправени много страни.

Обобщение

Понастоящем светът е изправен пред много трудни икономически перспективи. Основният сценарий на ОИСР не предвижда глобална рецесия, а значително забавяне на растежа на световната икономика през 2023 г., както и все още висока, макар и намаляваща, инфлация в много държави. Рисковете остават значителни. В тези трудни и несигурни времена политиката отново има решаваща роля: по-нататъшното затягане на паричната политика е от съществено значение за борбата с инфлацията, а подкрепата на фискалната политика трябва да стане по-целенасочена и временна. Ускоряването на инвестициите в усвояването и развитието на чисти енергийни източници и технологии ще бъде от решаващо значение за диверсификацията на енергийните доставки и осигуряването на енергийна сигурност.

Подновеният акцент върху структурните политики ще позволи на политиците да насърчат заетостта и производителността, както и да направят растежа работещ за всички.

„С други думи, преодоляването на кризата е в нашите ръце. И ако изберем да предприемем правилния набор от политики, със сигурност ще увеличим шансовете си за успех“, поясняват от организацията. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:37 | 22.11.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Финанси виж още