Полуразвитите пазари устояха на финансовата криза

Да се ​​каже, че полуразвитите пазари ще имат трудности във времена на глобална финансова криза, преди беше сигурен залог - техните финансови неволи бяха почти предвестник в глобалната икономика, пише за Financial Times Тамара Башич Васильев, старши икономист в Oxford Economics.

В миналото подобни прогнози бяха почти сигурни, но този път изглежда различно. След повече от година на влошаване финансовите условия на полуразвитите пазари изглежда се стабилизират. Цялостното впечатление е, че тези пазари се справят доста добре в настоящата глобална финансова криза. Това е най-вече следствие от тяхната новооткрита макропредпазливост, но както винаги специфични фактори играят роля.

Сега Китай е сред малкото полуразвити пазари, облекчаващи монетарната си политика, но това все още не е попътен вятър за икономиката, и не само поради анти-Covid ограниченията в страната. Въпреки че Китайската народна банка намали минималните задължителни резерви и други изисквания към банките, загубите на пазара на акции и продължаващото сриване на пазара на недвижими имоти означават, че все още няма ясно видими признаци за подобряване на финансовите условия (дори ако влошаването е спряло).

Кредитирането и паричното предлагане се увеличават в Китай, но не толкова драматично както в миналите епизоди на финансови стимули. За да се задвижи реалната икономика отново на пълни обороти, ще са необходими по-целенасочени политики.

В по-широк план чуждестранните инвеститори не „наказват“ полуразвитите пазари така, както правеха в минали епизоди на повишено избягване на риск – спредовете на облигациите им спрямо развитите пазари са необичайно високи само за няколко страни, като Турция и някои държави от Източна Европа. Повишаването на лихвените проценти е по-изразено при държавния дълг в местна валута, но дори и тук предимно източноевропейските страни са свидетели както на нарастваща инфлация поради енергийната криза в Европа, така и на покачващ се риск от близостта до войната в Украйна, а също и на спад на ликвидността на финансовите си пазари, тъй като чуждестранните инвеститори избягват по-високия риск и по-мрачните политически перспективи.

Ситуацията с обменните курсове е по-нюансирана. Полуразвитите пазари като цяло се възползваха от ранното и решително започване на цикъла на затягане на паричната политика, но това не беше от решаващо значение за определяне на съдбата на техните валути. Вярно е, че като цяло тези страни, които повишиха лихвите си повече през последните две години, отчетоха по-малко обезценяване и дори известно укрепване на валутите си, но корелацията не е перфектна.

Силата на някои валути на полуразвитите пазари е специфична (например Русия), някои са свързани със суровините (производителите на петрол се радват на изобилие от петролни приходи). Но има по-широка слабост на азиатските валути, която разликите в лихвените проценти сами по себе си не могат да обяснят: отслабват валутите както на тези, които затягат монетарната политика, така и на тези, които разхлабват.

Въпреки това е вероятно тенденцията при слабите азиатски валути да се обърне, вместо да предизвика нова финансова (или дългова) криза. Дълговете в местна валута и дългосрочните такива са по-разпространени днес, отколкото през 90-те години, а и азиатските икономики сега притежават огромни чуждестранни резерви. Освен това днешната глобална финансова система с нейните огромни запаси от латентна ликвидност не прилича много на ерата на печално известната азиатска финансова криза.

Но по-силният долар традиционно означава проблеми за полуразвитите пазари, не само финансови, но и реални: широкият търговско-претеглен доларов индекс на полуразвитите пазари корелира отрицателно с реалната активност на тези пазари. Този път обаче връзката не функционира. Това е рядкост, но се случва сега.

Въпреки продължаващата сила на долара полуразвитите пазари успяха да отскочат силно от слабото ниво по-рано през годината. Може да се очаква известно забавяне на растежа, тъй като глобалната икономика върви към спад, ако не и рецесия, но това, което е поразително, е по-скоро несъответстващата позиция на долара, отколкото обичайните уязвимости на полуразвитите пазари. Подемът на възстановяването от Covid не бе толкова силен, колкото в развитите икономики, но икономическото забавяне сега е леко.

Акциите на полуразвитите пазари междувременно загубиха всички печалби от периода на възстановяване след пандемията, въпреки че представянето е неравномерно. Това важи и за цените на жилищата. Докато Китай изглежда отхвърли най-лошото от корекцията на жилищния си пазар, източноевропейските страни преминават през рязко свиване.

Но благодарение на ранното затягане на паричната политика повечето полуразвити пазари, изправени пред висока инфлация, успяха да постигнат обрат и сега може да са близо до пиковите нива на лихвените си проценти. Доларът също изглежда близо до своя връх, а ликвидността е под контрол в повечето полуразвити пазари, с изключение на Източна Европа. Като се има предвид, че това се дължи на европейски конфликт, а не на по-широка криза на полуразвитите пазари, можем да заключим, че развиващите се икономики са изпълнили обещанието за разумна политика и макростабилност.